Читать «Борбата» онлайн - страница 31

Но тъкмо тази нейна сила правеше любовта им много опасна. Миналата седмица, когато тя му предложи кръвта си, той не успя да й устои. Беше й безкрайно благодарен, разбира се, понеже без нея можеше да умре, но беше твърде загрижен и за безопасността на самата Елена. За стотен път погледът му се плъзна по лицето й, за да потърси издайническите белези на промяната. Дали прекрасната й млечнобяла кожа не беше твърде бледа? А изражението на лицето й не беше ли леко отнесено?

Отсега нататък те двамата трябваше много да внимават. Особено внимателен трябваше да бъде той. Да се храни редовно и при това да задоволява глада си единствено с животни, за да не бъде изкушен от нея. Никога не биваше да позволява нуждата му от кръв да стане прекалено силна. И сега, като помисли за това, изпита глад. Тази изгаряща отвътре болка, разпростираща се по цялата му челюст, не преставаше да му нашепва през вените и капилярите. Трябваше да отиде в гората — където сетивата му щяха да го изправят нащрек и при най-лекото изпукване на съчките сред листата по земята и мускулите му да се стегнат, готови за лов — а не да седи тук, загледан във фината мрежа от леко синеещи вени по шията на Елена.

Същата тази фина шия се изпречи пред очите му, когато Елена се обърна към него.

— Искаш ли тази вечер да отидем заедно на купона? Можем да вземем колата на леля Джудит — предложи му тя.

— Но преди това трябва да вечеряте — изрече леля Джудит забързано.

— Е, можем да спрем някъде по пътя и там да хапнем нещо — каза Елена.

Стефан си помисли, че тя имаше предвид само себе си. Самият той беше способен да дъвче и преглъща обикновена храна само ако беше неизбежно, макар това да не му харесваше, пък и отдавна беше изгубил вкус към нея. Не, неговите… апетити… сега бяха по-особени. И ако отидат довечера на този купон, това означаваше, че ще изминат още доста часове, преди да може да се нахрани. Но въпреки това той кимна на Елена в знак на съгласие.

— Както искаш.

Тя очевидно го искаше и вече се бе нагласила за тръгване. Това му бе станало ясно още щом отиде у тях.

— Добре, тогава ще е по-добре да се кача горе и да се преоблека — рече Елена.

Той я последва до подножието на стълбите, отвеждащи към горния етаж на къщата.

— Сложи си нещо с висока яка. Някой пуловер — посъветва я тихо.

Тя погледна напред по дългия коридор към опразнената всекидневна.

— Всичко е наред. Вече почти са зараснали. Виждаш ли? — И смъкна яката си, като изви главата си на една страна.