Читать «Борбата» онлайн - страница 32

Стефан гледаше като омагьосан шията й. Двата дребни извити белега върху фината кожа вече бяха придобили цвета на бургундско вино, но силно разредено с вода. Усети как челюстта му се стегна и побърза да отвърне очи. Ако продължеше да гледа шията й, щеше да полудее.

— Нямах това предвид — изрече той дрезгаво.

Тя побърза да спусне косата си, за да закрие белезите.

— О.

— Влизайте!

Веднага с влизането им обаче разговорите в стаята секнаха. Елена огледа лицата, извърнати към нея, до едно с пламнали от любопитство очи и с напрегнати физиономии. Не бе свикнала да я посрещат така, когато влизаше при някоя компания, събрала се да се позабавлява.

Някакъв ученик им отвори вратата. Домакинът на сбирката Аларик Залцман не се виждаше никъде. Но, разбира се, Каролайн бе там настанила се на едно високо столче край бара, за да покаже на всички какви хубави дълги крака има. Поздрави Елена с леко насмешлив, дори предизвикателен поглед, след което каза нещо на момчето от дясната й страна, което тутакси се разсмя.

Елена усети как устните й я заболяват от собствената й пресилена усмивка, а по лицето й плъзна лека червенина. В този миг се разнесе познат глас:

— Елена, Стефан. Насам!

Зарадва се, като видя Бони, седнала до Мередит и Ед Гоф на едно канапе в ъгъла. Двамата със Стефан се настаниха на големия диван срещу тях, откъдето спокойно можеше да слуша разговора в стаята.

По силата на някакво неписано споразумение никой не спомена нищо за това, че Елена и Стефан пристигнаха заедно. Елена предпочете да се преструва, че всичко си е съвсем обичайно, както винаги е било.

Бони и Мередит се включиха в играта.

— Изглеждаш прекрасно — отбеляза Бони топло. — Направо съм влюбена в този твой червен пуловер.

— С него изглежда чудесно, нали, Ед? — обади се и Мередит, а пък Ед, който досега изглеждаше потънал в собствените си мисли, кимна в знак на съгласие.

— Значи са поканени ученици и от твоя клас — каза Елена на Мередит. — Очаквах да бъдем само от нашия.

— Не зная дали думата поканени е точната дума за случая — отвърна й Мередит. — Като се има предвид, че присъствието определя половината от оценката ни.

— Наистина ли мислиш, че той говореше сериозно? Не може да го е казал на сериозно — вметна Ед.

Елена сви рамене.

— На мен поне ми прозвуча съвсем сериозно. Между впрочем, къде е Рей? — обърна се тя към Бони.

— Рей ли? О, да, Рей. Ами не зная, сигурно е някъде наоколо. Толкова много народ се насъбра.

Това беше вярно. Всекидневната в къщата на Рамзи вече беше пренаселена, а от мястото си Елена можеше да види, че тълпата се блъскаше и в коридора, в предния салон, та нищо чудно и в кухнята да беше пълно с посетители. На няколко пъти преминаващите зад Елена закачаха косата й.

— Какво искаше да говори с вас след часовете този Залцман? — попита Стефан.

— Аларик — поправи го Бони предвзето. — Иска да го наричаме просто Аларик. О, толкова е сладък. Призна ни, че се чувствал ужасно неудобно заради това, че ме накарал да си припомня за едно толкова потресаващо преживяване. Не знаел как точно е умрял господин Танър, нито пък очаквал, че съм толкова чувствителна. Разбира се, той също е много чувствителен човек, така че разбира как съм се чувствала. Той е Водолей.