Читать «Борбата» онлайн - страница 33

— При това под влияние на Луната — промърмори Мередит тихо. — Бони, ти нали не вярваш на тези глупости? Той е учител и не би трябвало да пълни главите на учениците си с подобни дивотии, за да им се хареса.

— Въобще не се опитва да направи това! Каза същото и на Тайлър, и на Сю Карсън. И добави още, че трябва да си организираме нещо като група за подкрепа или да напишем есе за преживяванията ни от онази нощ. А накрая уточни, че тийнейджърите до един се впечатлявали лесно, а той не искал тази трагедия да окаже продължително въздействие върху развитието ни като личности.

— О, братче! — въздъхна Ед, а Стефан се засмя тъй силно, че чак се закашля. Всъщност никак не му беше весело и въпросът му към Бони не беше от голо любопитство. Елена беше сигурна в това, защото долавяше напрежението, което се излъчваше от него. Стефан изпитваше към този нов учител Аларик Залцман същото, което изпитваха повечето от тук присъстващите към самия него. Предпазливост и недоверие.

— Но е странно, че той се държи така, все едно че този купон е плод на спонтанна идея на класа — продължи тя, като по този начин, макар и несъзнателно, всъщност отговаряше на неизречените въпроси на Стефан, — докато е напълно очевидно, че всичко е било грижливо планирано.

— А още по-странен е фактът, че училищното ръководство ще наеме нов учител, без да му съобщи как е умрял предшественикът му — подхвърли Стефан. — Всички говорят само за това. Сигурно го пише и във вестниците.

— Но липсват подробностите — възрази Бони твърдо. — Всъщност има неща, които дори и полицията още не е оповестила, понеже се опасяват да не помогнат така на убиеца да прикрие следите си. Ето например — продължи тя, но вече доста по-тихо — знаете ли какво ми каза Мери? Доктор Файнбърг разговарял с колегата си, който извършил аутопсията, онзи от съдебната медицина. И той му казал, че в трупа нямало кръв. Нито капка.

Елена се почувства така, сякаш отнякъде я облъхна струя от вледеняващ вятър както тогава на гробището. Не можа да отрони нито дума. Но Ед попита с най-невинен тон:

— Че къде е изчезнала?

— Е, предполагам, че се е разплискала по пода — отговори Бони спокойно. — Около олтара и наоколо. Тъкмо това сега проучват от полицията. Но е необичайно за един труп да остане без кръв. Обикновено се откривали съсирени остатъци. Наричали го посиняване постмортем. Какво толкова странно казах?

— Ти с невероятната ти чувствителност накрая ще ме накараш да повърна — оплака се Мередит със задавен глас. — Не може ли да говорим за нещо друго?

— Ти не си била цялата оплескана с кръв — започна Бони, но Стефан я прекъсна.

— А стигнали ли са следователите до някакъв извод от това, което са открили? И дали са вече по-близо до намирането на убиеца?

— Не зная — призна си Бони чистосърдечно, след което изведнъж се ободри. — Точно така, Елена, нали спомена, че знаеш…