Читать «Нощният ловец» онлайн - страница 126

Дебора сякаш се опита да се отскубне от плътно стегнатото тиксо. Погледнах я. В очите й се четеше неизказана погнуса. А също и растяща лудост. Хайде, Декстър! Наистина ли мислех, че мога да й причиня това? Да прережа лентите и да я пусна? Хайде, Декстър? Декстър? Ало, Декстър? Това си ти, нали?

Не знаех.

— Декстър — каза Брайън. — Разбира се, нямам намерение да се бъркам в решението ти. Откакто обаче научих, че имам брат като мен, това е единственото, което можах да измисля. И ти изпитваш същото. Виждам го по лицето ти.

— Да — казах, все така без да свалям поглед от ужасените очи на Дебора. — Но защо да е тя?

— А защо да не е? Какво означава тя за теб?

Какво наистина. Не откъсвах поглед от нея. Всъщност тя не ми беше сестра. Не ни свързваше кръвна връзка. Изобщо. Разбира се, бях много привързан към нея, обаче…

Обаче какво? Защо се колебаех? Естествено подобно нещо беше невъзможно. Знаех, че е немислимо. Не просто защото това бе Дебора, а тя си беше Дебора, разбира се. Подобна странна мисъл наистина се промъкна в печалната ми увредена глава и не можех да я прогоня. „Какво би казал Хари?“

Продължавах да стоя изпълнен с неувереност, понеже без значение колко много ми се искаше да започна, знаех какво би казал Хари. Той вече го бе казал. Това беше неговата неизменна истина: „Кълцай лошите, Декстър. Не режи сестра си“. Хари обаче не беше предвидил подобно нещо. А и как би могъл? Когато бе съставял Кодекса на Хари, едва ли си беше представял, че ще бъда изправен пред такъв избор. Да защитя Дебора, която не ми е истинска сестра, или да се присъединя към моя истински, стопроцентово жив брат в една игра, която много, много исках да играя. Когато ме насочи по моя път, Хари не би могъл да предвиди това. Дори не е можел да подозира, че имам брат, който…

Чакай малко. Задръж. Всъщност Хари бе знаел… Когато онова се е случило, Хари е бил там, нали? Но го е скрил, никога не ми е казвал, че имам брат. През всички тези самотни, празни години, през които мислех, че съм сам… той е знаел, че не съм сам, знаел го е, а не ми е казал. Беше скрил най-съществения факт, свързан с мен — че не съм сам. Какво всъщност дължах на Хари сега, след това немислимо предателство?

И още нещо, свързано конкретно с въпроса: какво дължах на тази гърчеща се буца животинска плът, която се извиваше пред мен, на това създание, предрешено като моя роднина? Какво бих могъл да й дължа, ако трябваше да сравнявам връзката си с нея с връзката си с Брайън — с моята плът, с моя брат, жива репликация на моята безценна ДНК?

Капчица пот се стече по челото на Дебора и падна в окото й. Тя неистово замига, за да я махне, грозно разкриви лице в усилието си да не ме изпусне от поглед. Наистина изглеждаше трогателно, безпомощно овързана и бореща се като безмълвно животно, безмълвно човешко животно. Изобщо не приличаше на мен, на моя брат, изобщо не беше като умния, чист, подреден и без кръв, остър като бръснач Лунен танцьор, като влюбения в ножовете Декстър и неговия несравним брат.

— Е? — каза той. Долових нетърпение, осъдителност, наченки на разочарование.