Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 18

— О miserere nobis Jesus — прошепна той.

Когато отвори очи, Девърел видя, че кръвта вече не тече от порезната рана на ръката. Разтвори пръсти подобно на свещеник, който дава благословия.

— Pax vobiscum — прошепна на наобиколилите го призраци от предишния си живот. — Вървете си с мир.

Все още треперещ, Девърел се изправи криво-ляво на крака и се заклати към вкъщи. Влезе в подредената и чиста кухня, грабна една чаша и отвори бъчвичка бордо, подарена му в знак на благодарност. Напълни чашата догоре, седна на кухненската маса и отпи жадно. Не беше присъствал на екзекуцията на сър Роджър, но другите бяха описали предсмъртните му мъки — как тялото му се гърчело и извивало, увиснало на края на въжето. Защо? — запита се Девърел. Защо смъртта на този мъж беше толкова необходима?

На външната врата чу тропане. Допи чашата си, скри я под ленената кърпа и тръгна по пътеката. Надникна през процепа. Жена му, Изабо, го гледаше ядосано.

— За Бога, Девърел! — възкликна тя. — Това е моят дом. Отвори вратата!

Той превъртя ключа в ключалката и махна резето. Жена му влезе. Девърел взе от ръцете й кошницата и я остави на пода.

— Какво има? — изгледа го тя изпитателно. — Изглеждаш все едно си видял призрак!

— Заради ковчега е — излъга той. — Онзи, който направих за младото момиче, дъщерята на коларя. Още се чувствам разстроен.

— Е, душата й вече е при своя Създател — отвърна жена му. — А чу ли новините? Пристигна писарят.

— Да, знам — почти извика Девърел. — Ще започне да задава проклетите си въпроси!

— Тихо, човече — зауспокоява го тя. — Всички знаем, че ти каза истината тогава.

— Той какво прави? — попита Девърел.

— Чух от Адела, че свикал събиране горе в църквата. Явно иска да разпита хлапето на сър Роджър и онзи съдия… как му беше името?

— Тресилиън.

Изабо тръгна надолу по пътеката. Девърел притвори очи.

— Е, започна се — прошепна той. — Ще се въздаде Божието правосъдие!

Девърел отвори очи и впери поглед в разпятието на стената. Изведнъж го споходи мисълта — дали пък в момента на своята екзекуция, в мига, в който са го бутнали от стълбата на бесилката, сър Роджър не се е заклел да се върне и да потърси справедливост?

Глава трета

Криптата под църквата „Сейнт Едмънд’с“ в Мелфорд беше мрачна и приличаше на пещера. Сенки танцуваха на светлината на свещите и на маслените лампи — и от танца им сцената ставаше още по-злокобна. Сър Хю Корбет оглеждаше погребалните ниши, наредени на нивото на очите навсякъде из помещението. Някои от ковчезите гниеха и се разпадаха, през процепите им се провиждаха отделни кости. Изпаднал от наклонил се настрани ковчег, един скелет се беше претърколил до камъка, а челюстта му зееше отворена. На Корбет му се стори, че му се хили, и сякаш бе готов да скочи. Почака, докато отец Гримстоун поразхлаби капака на ковчега, поставен на дървена стойка в средата на залата. Свещеникът отмести капака и махна савана под него. Корбет впери очи във восъчнобялото лице на тялото вътре. Хората, които бяха обличали момичето за погребението, си бяха свършили добре работата. Корбет леко извърна главата на мъртвата. Огледа петната, които обгръщаха шията като зловеща огърлица.