Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 20

— Кой я е построил? — попита Корбет. Обходи кръглата крипта и се приведе да разгледа направените за ковчезите ниши. — Досега не съм виждал подобна.

— На това място е имало стара саксонска гробница — обясни Гримстоун. — Съборили я по времето на Хенри II. Построили сегашната църква отгоре й. Ковчезите са на предишните енорийски свещеници, но покойниците вече не се погребват тук. — Изведнъж се засмя. — Аз ще се присъединя към останалите в гробището навън.

— Защо поискахте да се срещнем тук? — попита Бъргес. — Виждате, че отец Гримстоун не се чувства добре.

— По две причини — Корбет седна на някакъв стол. Премести една маслена лампа на полицата зад себе си и сложи ръкавиците си до нея. — Първо, както ви е известно, отседнал съм в „Златното руно“, а подозирам, че там и стените имат уши — устните му се разтегнаха в усмивка, но очите му останаха мрачни. — Второ, исках да видя тялото. Защо впрочем то е тук, а не в църквата?

— Такъв е обичаят — въздъхна Гримстоун. — Тук държим и покойниците, преди да бъдат погребани. Клетото момиче беше открито в понеделник. Вчера вечерта тялото й беше донесено в църквата. Утре сутрин ще бъде изложено пред олтара. Ще отслужа заупокойна литургия и веднага след това ще е погребението.

— Мястото е мрачно, не ще и дума.

Корбет се почеса по главата. Облиза пресъхналите си устни. Щеше му се да се върне в „Златното руно“. С Ранулф и Чансън бяха дошли към обяд, тъкмо когато камбаните на църквата зазвъняха за обедната служба. Блайдскот ги чакаше в голямата зала на кръчмата. Писарят настоя да огледа тялото и по-подробно да разпита неколцина. Би предпочел Бъргес да не присъства, но разтрепераният отец Гримстоун настоя приятелят му да го придружи направо от просторния му, добре обзаведен свещенически дом зад църквата.

— Защо един кралски писар, пазител на Тайния печат — Блайдскот вече говореше внимателно и се опитваше да прикрие пиянското заваляне в говора си, — е благоволил да почете нашия пазарен град?

— Защото кралят пожела! — рязко отговори Корбет. — Мелфорд може и да приютява търговци, но приютява и убийства. Преди години тук са отнети няколко човешки живота по най-ужасен начин. Какъв ден е днес? — той се озърна с присвити очи. — Празникът на свети Едуард Изповедника, тринайсети октомври, лето Господне 1303. Преди пет години — той посочи към сър Морис, — неговият баща, лорд Роджър Чапълс, е бил обесен публично пред портите на Мелфорд за убийствата на няколко девойки и на заможна млада вдовица. Как се казваше тя?

— Уолмър — отвърна Морис.

— Да, вдовицата Уолмър. По онова време сър Морис е бил едва четиринайсетгодишен, но щом навършил шестнайсет години — Корбет се усмихна на младия лорд, — започнал да изпраща писмо след писмо до Кралския Върховен съд, в които твърди, че баща му е невинен, че съдът е допуснал ужасна грешка. Сега вече кралят може да направи много малко. Лорд Роджър е осъден от съдебните заседатели пред съдията лорд Тресилиън. Били са представени доказателства и е произнесена присъда. Кралят не е видял основания за помилване и присъдата е била изпълнена.