Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 17

— Направих каквото поиска — сподавено рече Девърел.

— И пак ще го сториш — беше незабавният отговор. — Видял си сър Роджър да върви забързано по Гъли Лейн. Положи клетва, даде показания. Какво друго имаш да кажеш?

— Но, но Молкин, Торкъл… — запелтечи Девърел. — Мъртви са.

— Да, мъртви са. Може да не са удържали на думата си, дърводелецо. Но това няма значение. Дойдох да ти напомня за споразумението, което сключихме преди няколко години.

— Изпълних моята част от уговорката — възрази Девърел.

— И аз изпълних моята — прозвуча дрезгав отговор. — Няма да ти преча повече. Само дойдох да ти напомня какво ми е известно и какво мога да сторя. Ако дойде писарят, а той ще дойде, научи историята си наизуст, както монах учи псалмите си.

Девърел усети, че устата му пресъхва.

— Работите ти вървят добре, Девърел — настоятелно продължаваше гласът. — Твоите изделия предизвикват възхищение, а в леглото си имаш силна и страстна жена, нали така? А за какъв те имат добрите граждани на Мелфорд? За майстор дърводелец! Може някой ден да те изберат в съвета или да ти окажат честта да носиш някое от ония глупави знамена на процесиите им. Цената, която трябва да платиш за всичко това, е нищожна.

— Съгласен съм — едва продума Девърел.

— Добре! Хайде, хайде, човече — продължи гласът. — Кой ще си спомни къде си бил в някаква си нощ преди пет години? Това им е хубавото на хората като теб, Девърел! Никога нищо и с никого не споделят и се държат по-настрани от кръчмата „Златното руно“. Ако ще и на обратната страна на Луната да се качиш, никой няма да разбере.

У Девърел внезапно се надигна ярост.

— Какво знаеш за мен? — повиши тон той.

— То се вижда от пръв поглед, дърводелецо! Издава те начина, по който вървиш, по който говориш. Ти си от онези, които нищо с никого не споделят. Май криеш доста неща…

— Кой си ти? — озъби се Девърел.

Понечи да се изправи, но онзи с монашеската качулка отстъпи крачка назад и ръцете му се показаха изпод ръкавите. Девърел съгледа дълга кама.

— Не губи присъствие на духа — предупреди го посетителят. — Няма да ти е от полза, братко. Най-добрата ти защита е мълчанието. Сега — имам ли думата ти? Същата история като преди? Добре — и тъмната фигура посочи към портата. — Иди, махни резетата и си тръгвам.

Дърводелецът се подчини. Отвори широко портата и се върна обратно в работилницата.

— Влез си вкъщи, а после ела и залости портата след мен.

Девърел отново се подчини. Влезе в малкия килер, прилепен към склада. Чу как портата навън проскърцва и се върна. Работилницата и дворът бяха пусти. Бързо излезе на уличката, но тя пък беше пълна с хора. Девърел се заоглежда, но не съзря никакъв монах, а и от Соръл нямаше никаква следа, слава Богу!

Той влезе обратно в двора си. Залости портата и се облегна на нея. Пот обливаше цялото му тяло. Осъзна, че краката му треперят. Смъкна се на земята, обви с ръце раменете си и се помъчи да овладее паниката, която се надигаше в душата му. Затвори очи. В главата му изплува образът на сър Роджър Чапълс — застанал прав в каруцата на осъдените, докато го караха от църквата надолу, по издълбания коловоз на пътя, към бесилката.