Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 19

— Приличат на следи от тънко въже — отбеляза той. — Къде е била открита?

— Близо до Дяволския дъб. Тялото й е лежало скрито зад живия плет. Две момчета, които събирали подпалки, я намерили и вдигнали тревога.

Корбет загледа свещеника. Нямаше съмнение, че отец Гримстоун бе притеснен — очите му бяха подпухнали от безсъние, а ръцете му трепереха. Беше брадясал, а по черното му расо личаха мазни лекета от храна. Свещеникът постави капака върху ковчега и се потътри към каменния престол, направен в стената. Отпусна се до приятеля си Адам Бъргес и покри лицето си с ръце.

— Много си притеснен.

Сър Хю Корбет се приближи и застана прав пред него. Свещеникът вдигна поглед и преглътна нервно. Беше изплашен, не само заради случилите се зловещи убийства, но и от появата на този кралски пратеник с черна коса, привързана в опашка на тила, продълговато лице и зорък, настойчив поглед. Корбет имаше лице, което можеше да се определи като мургаво, а пълните му с печал очи сякаш никога не трепваха. Взираха се и наблюдаваха, сякаш не искаха да пропуснат и най-дребната подробност. Външността на пазителя на Тайния печат вдъхваше страх на свещеника. Сър Хю носеше тъмносива наметка, пристегната на врата, а отдолу елек от кафява кожа. Панталоните му за езда бяха пъхнати в черни, покрити с кал ботуши, върху които все още дрънчаха шпори.

Корбет свали ръкавиците си и ги втъкна в колана за меча. Да, страх ме е от теб, помисли си Гримстоун. Даже повече от спътника му — как му беше името? А, да, Ранулф-ат-Нюгейт — висок и червенокос, мрачен мъж, облечен досущ като господаря си. Макар и само писар в Канцеларията на Зеления печат, и той внушаваше страх. Бъргес му беше пошушнал, че той сплашва разпитваните от Корбет хора, когато това се налага. Гримстоун погледна бегло бялото му, гладко избръснатото лице с лениво притворени очи. Напомняше му за котката, която кръстосваше гробището. Ранулф стоеше с гръб към вратата и бе насочил поглед към господаря си, който пък се бе загледал с интерес в кръстовидния свод на криптата.

— Странно място за събиране — наруши мълчанието Бъргес. — Не можеше ли да се съберем другаде?

— Студено е — оплака се Робърт Белън.

Куратът седна прегърбен в един от столовете, върху който голямата централна колона хвърляше почти непроницаема сянка.

— Мястото вони на смърт — Уолтър Блайдскот, възпълният, червендалест и оплешивяващ помощник-шериф в Мелфорд заклати глава толкова енергично, че чак челюстта му затрепери. Двойната му брадичка стигаше чак до горната част на бойния плащ, увит около него като пелена.

— Мястото е добро за търсене на справедливост — проговори младият, русоляв сър Морис. Захвърленото му наметало лежеше на земята, а той бе седнал и удряше по коляното си с ръкавици. Нетърпеливо местеше нозете си, сякаш очакваше кралският писар да свика съд на това място и да обяви баща му за невинен.