Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 119

— Тук съм! — изпищя Соръл.

Свлече се на един стол. Изглежда нападателят й беше изчезнал, но уплашената до смърт Соръл нямаше сили да се изправи. Седеше замаяна, чувстваше как болката разкъсва врата й и тупти в ръката й. Трябваше й известно време да осъзнае, че на вратата се тропа. Грабна тоягата и ножа.

— Кой е? — изнемощяло попита тя.

— Сър Хю Корбет.

— Не ти вярвам.

— Какво за Бога става, Соръл?

Соръл затвори очи и се опита да се съсредоточи. Гласът звучеше познато, но дали не беше клопка?

— Вдясно — каза тя — в залата, има голяма пролука в стената. Излез на открито.

— Соръл, какви са тия щуротии?

— Излез! — нареди тя.

Чу ругатня. Соръл се приближи предпазливо до капаците на прозорците.

— Приближи се до прозореца! — провикна се през пролуката. — Стой там!

Чу потракването от токове на ботуши за езда. Трябва да беше писарят. Присви очи и долепи лице до процепа в капака. Беше сър Хю Корбет, с отметнат назад плащ, поставил ръка на дръжката на меча си. Соръл дръпна резето и отвори капаците на прозорците.

— За Бога! — възкликна Корбет.

Затича обратно към залата и почти веднага, щом Соръл дръпна резетата, той полетя през вратата; Соръл падна в ръцете му. Корбет я вдигна, пренесе я до леглото, отметна с рамо завесите около него и внимателно я сложи върху избелялата покривка. Напълни от една кана чаша с вода и й я подаде; сетне опипа леко порязванията по ръката й и отстрани на врата й. Тя затрепери, и Корбет я загърна със завивката.

— Кой те нападна?

Тя сграбчи ръката му.

— Не ме оставяй — замоли го тя. — От теб ще се уплаши.

Корбет се мъчеше да я успокои. Според напътствията й, отиде до помещението за провизии, запали мангала и като проклинаше и кашляше от пушека, го довлече в дневната. После загря вино. Като привърши, Соръл вече седеше на ръба на леглото.

— От теб няма да стане добра домакиня — немощно се усмихна тя, — но ти благодаря, сър Хю.

Изпи на големи глътки виното.

— Видя ли кой беше нападателят? — попита Корбет.

— Не съм сигурна. Бях сама тук. Разбрах, че някой е влязъл в Бийчъм Плейс. Бях във вътрешния двор. Чух неясен шум, но не побягнах накъдето трябваше.

Разказваше насечено, а очите й гледаха диво Корбет.

— Откъде да знам, че не си бил ти?

— Не говори глупости — примъкна стол Корбет. — Поднесох ти вино, подгрято с подправки, не те заплаших с въже!

Отиде и пусна резетата на капаците на прозорците.

— Залости вратата след мен — нареди той и излезе към залата. Успя да различи в прахта по подиума и при входа на залата следите от схватката. Излезе до портата и огледа подвижния мост. През рамо погледна към мястото, където беше вързал коня си. Нападателят вероятно е дошъл пеша. Чул е, че Корбет приближава, пуснал го е да влезе и се е измъкнал по моста. Високите треви и дърветата са го скрили. Вече можеше да е в Мелфорд.

Корбет се върна в дневната при Соръл. Беше се посъвзела вече, пред нея на масата имаше малко гърне. Старателно натриваше с някаква смес ръката и врата си.

— Отвара от мъх — обясни тя — смесена с паяжини и пресечено мляко. Лекува много неща.