Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 118

Без да губи миг, Соръл хукна към залата. Стигна до стъпалата на подиума и залитна. Чу, че онзи я преследва, но успя да се вмъкне през вратата на дневната, затвори я с трясък и дръпна резетата. Рухна на пода, а болката пулсираше в цялото й тяло. Имаше дълбока рана от лявата страна на врата си, дланта й кървеше, кръстът я болеше, сякаш са я ударили с тояга, а ръцете й тежаха като оловни. Чу как нападателят й се опитва да разбие вратата, но тя не поддаваше.

— Махай се, кучи сине! — изпищя Соръл.

Думкането спря, вместо него тя чу дращене, сякаш животно драска по вратата с остри нокти. Соръл се изправи на колене. Именно това се опитваше да направи! Нападателят й беше извадил камата си и търсеше процеп във вратата, като се опитваше да разхлаби кожените панти. Соръл се огледа, хвърли арбалета. Изтича към раклата, измъкна от там дълга тънка уелска кама и сграбчи тоягата си. Дращенето продължаваше. Соръл се върна до вратата и заразглежда пантите — дебели кожени каишки. Щеше да отнеме известно време, за да ги поразхлаби. Погледна през прозореца. Можеше да се опита да избяга. Ако стигнеше до дърветата, сигурно щеше да успее да се отскубне от нападателя си. Пое си въздух и тръгна на пръсти.

Отвори капаците на прозорците, огледа се наляво и надясно. Тъкмо щеше да провре главата си, когато видя тъмна сянка да се промушва през един голям отвор в стената на залата. Нападателят й добре беше проучил мястото. Бързо се отдръпна, затвори капаците и ги залости. Постоя неподвижно, напрегнала слух. Дращенето беше спряло. Чу шум и скочи, когато капаците започнаха да пукат. Сега се опитваше да влезе през тях. Соръл побягна. Капаците бяха от як дъб, пантите им бяха здрави, но между тях имаше пролука. Видя как камата се плъзва в нея. Нападателят й се опитваше да махне резето. Замахна с тоягата и камата се отдръпна.

Беше подгизнала от пот. Ами ако нападателят й зачака нощта? Тогава чу някой отдалеч да вика за поздрав. Викът отекна из целия Бийчъм Плейс, чу и името си.