Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 121

— Тогава стигаме до теб, Соръл.

Тя зяпна насреща му.

— Не се преструвай на невинна — измърмори Корбет. — Умна и способна жена си, Соръл. Познаваш околностите на Мелфорд. Служиш си с лък, достатъчно силна си да въртиш меч или прът за вършеене на жито. Можеш дебнешком да се промъкваш из полето, без да те забележат. Мразила си Молкин и останалите, защото са се подиграли с Фъръл, пренебрегнали са свидетелските му показания. Заради тях е бил обесен сър Роджър, а по-късно Фъръл е изчезнал. Задоволството ти от смъртта на Девърел беше очевидно — погледът му беше настойчив. — Чудя се дали някой от тях не е убил Фъръл? Чак толкова ли е започнал да ги притеснява, че са го убили? Дали трупът му не лежи заровен под воденицата на Молкин? Или пък някъде из имотите на Торкъл?

Соръл сведе глава.

— Погледни фактите — настойчиво продължаваше Корбет. — Когато сър Луис Тресилиън е яздел на път за Мелфорд, за да се срещнем, е бил нападнат. С изключение на теб, Соръл, всички други бяха в криптата на църквата.

— Риптън не беше там.

— Но защо му е на Риптън да напада кралския съдия? — Корбет посочи износените й кожени ботуши. — По-вероятно е ти да си смъкнала ботушите си, да си взела лъка и колчан стрели и да си направила опит да убиеш Тресилиън.

— Защо? Аз не тая обида към него.

— Но той е отговорен за обесването на Чапълс и следователно за изчезването на Фъръл. Може да си го подозирала и в убийството на Фъръл, нали? Мъжът ти настояваше ли, че сър Луис е допуснал грешка с присъдата?

— Огледах мястото на засадата — ядно му отвърна Соръл. — Ако аз бях насочила стрела към сър Луис, нямаше да пропусна. С първата може би, но със сигурност не и с втората.

Корбет се втренчи някъде над главата й. Не му беше минавало през ум. Пък и не беше ли сър Луис споменал за мъжки глас…

— Но си скитосвала из ливадите и горите същия следобед. Трябва да си видяла някого. Тайнственият стрелец вероятно е същият човек, който нескопосано е изписал съобщението върху надгробния камък на сър Роджър, както и на другите места.

— Никъде не съм скитосвала, писарю. Ходих до Мелфорд, за да присъствам на пристигането ти. Посетих и Девърел — тя прехапа устни.

— И до това ще стигнем — кимна Корбет.

— После си тръгнах и зачаках в покрайнините — продължи Соръл. — Щом ти излезе от църквата, започнах да те следя отблизо, но, ако ме питаш, изобщо не съм срещала никакви тайнствени стрелци. Макар да няма спор, че сър Луис е бил нападнат.

— Ходила си при Девърел, така ли? Знаеше ли за нишата до входната порта и за процепа за наблюдение?

— Знаех.

— Беше ли там, когато правех оглед на трупа?

— Половината Мелфорд беше там. Това не ме прави убийца. Да не искаш да кажеш, че съм убила Торкъл и Молкин?

— Възможно е — отвърна й Корбет. — Може би си успяла да ги изненадаш и двамата. Един удар би бил достатъчен и в двата случая.

— Не съм — извика тя. Скочи на крака. — И защо ме обвиняваш?

— Както вече казах, убийците в Мелфорд са двама. Сега да поговорим за днешното нападение над теб. Може би вмешателството ти в кървавото му дело е ядосало Маскирания, и той е дошъл да ти затвори устата завинаги.