Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 120

Корбет се сети за получената преди време в гърдите рана. Беше изцерена, но се случваше, както и в този миг, да го присвива стара болка в мускулите и костите.

— Имаш повече късмет от мен.

— Видях те — усмихна се Соръл, — когато се скрих в стаята над параклиса. Зърнах ездач, който се спускаше по Фалмър Лейн. Ако не беше дошъл…

— Успя ли да видиш нападателя? Имаше ли у него нещо, което да разпознаеш?

Соръл поклати глава.

— Сигурен ли си, че си е отишъл? — попита тя.

— Като истински убиец, който избягва шумотевицата, вече си е отишъл. По-скоро се учудвам, защо е дошъл тук.

— Ти защо дойде?

— Ами причините, мистрес, са две. Колкото са според мен и убийците в Мелфорд. Да, имаме си работа с двама убийци. Единият е Удушвача, или Маскирания, насилникът и убиецът на жени. Както ти ми каза, той върлува из тия пътища и пътеки като невестулка. Понякога напада скитащи момичета, които като теб бродят от град на град и търсят нов живот, работа, къшей хляб и някоя и друга пара. Те са лесни жертви — Корбет спря, за да избере подходящите думи. — Понякога обаче — продължи той — този убиец не може да овладее похотта си. По някакъв начин примамва момичета от града в полето, където ги насилва и ги удушава с въже.

— А вторият убиец?

— О, вторият няма нищо общо с изнасилванията. Странно е, но той търси справедливост. Очевидно смята, че са обесили не когото трябва. Че сър Роджър Чапълс е невинен, а процесът е бил подигравка. Затова той — Корбет замълча — или тя… е започнал кърваво отмъщение срещу виновниците. На път за Мелфорд е нападнат Тресилиън. Девърел е получил стрела от арбалет в главата. Мозъкът на Торкъл е направен на пихтия. Главата на Молкин е отрязана. Странно, нали — замлъкна той — как и тримата са получили наранявания по главата? И така — продължи Корбет — двама са вярвали в невинността на Чапълс: сър Роджър, който сега отговаря пред Божия съд…

— И моят мъж, Фъръл.

— Да, Соръл, и твоят мъж, Фъръл.

— Но той също е при Бог.

— Така ли е? — попита Корбет. — Или още се крие, промъква се тихо като ангел на отмъщението между дърветата? Стреля по сър Луис, посещава Девърел посред нощ, да не говорим за старите му врагове, Молкин и Торкъл. Хайде — потупа я Корбет по коляното, — възможно е. Пък и кой ти оставя парите? Не е ли Фъръл, обзет от вина, че те е изоставил?

— Не, не би го направил. Мисля, че парите ги праща младият Чапълс, като благодарност за онова, което се опитахме да сторим за баща му. Казвам ти, писарю, Фъръл е мъртъв. — Соръл потупа гърдите си. — Да, понякога и аз имам колебания, но знам, че е мъртъв и погребан в безименен гроб.

— Нека заради спора — намести се на стола си Корбет, — да приемем, че е така — той замълча. — Между другото виждала ли си Блайдскот? Ранулф го търси. Фъръл не е харесвал Блайдскот, нали?

— Никой не харесва Блайдскот — озъби се Соръл. — Най-вече калайджиите, които имат малки синове. Казвам ти, писарю, ако Фъръл е искал да убие Блайдскот, още преди години да го е сторил. Може би трябваше да го направи. Нашият помощник-шериф е нищожество — Соръл помести глава и потръпна от болката във врата си. — Но Фъръл е мъртъв.