Читать «Железният изпит» онлайн - страница 9

Магът продължи с обясненията как ще протече следобедът и колко време ще отнеме изпитът.

- Някои от вас са пропътували дълъг път, за да предоставят на детето си тази възможност. Искаме да благодарим...

Кал го слушаше, но чу и друг глас, който сякаш идваше отвсякъде и никъде.

„Когато Майстор Норт свърши с представянето, всички кандидати трябва да се изправят и да пристъпят напред. Изпитът ще започне всеки момент."

- Чу ли това? - попита Кал и баща му кимна. Кал се огледа около себе си. Всички гледаха към магьосниците. Някои бяха нетърпеливи, други - усмихнати.

- Ами децата?

Магът - Кал се досети, че това трябва да е споменатият от безплътния глас Майстор Норт - приключи с встъпителните слова.

Кал знаеше, че трябва да слезе от скамейката, понеже щеше да му е по-трудно отколкото на останалите деца. Искаше обаче да чуе отговора.

- Всеки, който има някаква сила, може да чуе Майстор Финиъс. Повечето от кандидатите са имали някакво магическо преживяване досега. Някои се досещат какви са, други го знаят със сигурност, на останалите предстои да разберат.

Чу се шумолене, когато децата станаха на крака и накараха металните стойки да потреперят.

- Какво е първото изпитание? - попита Кал баща си. - Пак ли ще чуем Майстор Финиъс?

Баща му почти не го чуваше. Изглеждаше разсеян.

- Предполагам. Другите изпитания обаче ще бъдат много лоши. Само помни какво ти казах. Всичко ще приключи бързо.

Хвана Кал за китката, стряскайки го. Знаеше, че баща му го обича, но рядко го бе виждал да става сантиментален. Стисна ръката му и след това го пусна.

- Върви!

Докато Кал слизаше надолу по скамейките, останалите деца се събраха по групи. Една от жените магове махна на Кал да се присъедини към нейната група. Другите кандидати си шептяха нещо. Изглеждаха нервни, но и нетърпеливи. Кал видя Кайли Майлс през две групи. Запита се дали трябва да й каже, че това не е изпит по балет. Тя обаче бе широко усмихната и си говореше с другите кандидати, а и той се съмняваше, че би го послушала.

„Изпити по балет", помисли си мрачно той. „Ето как те зарибяват."

- Аз съм Майстор Милагрос - каза жената маг, която бе махнала на Кал, докато извеждаше групата от голямата зала по дълъг коридор, боядисан с бяла боя.

- За първото изпитание всички ще бъдем заедно. Моля, последвайте ме в редица, без да се бутате.

Кал, който беше най-отзад, трябваше да ускори крачка, за да не изостане. Знаеше, че ако закъснее, би имал предимство, тъй като щеше да ги накара да помислят, че не се интересува от изпитанията и не знае какво прави. Мразеше обаче погледите, които му хвърлиха, докато куцука най-отзад. Всъщност се забърза толкова много, че блъсна едно хубаво момиче с големи, тъмни очи. То го погледна раздразнено изпод още по-тъмните кичури на косата си.

- Извинете - каза автоматично Кал.

- Всички се притесняваме - каза момичето, което бе малко смешно. То не изглеждаше никак притеснено, а напротив. Бе напълно спокойно, с повдигнати вежди. По карамеления пуловер нямаше и петънце, нито пък по скъпите дънки. На врата си носеше филигрирана висулка, която Кал разпозна благодарение на посещенията си в антикварни магазини като „Ръката на Фатима". Златните обеци на ушите й изглеждаха, като че са принадлежали на принцеса, а може би и на кралица. Кал внезапно се почувства мръсен и непохватен.