Читать «Железният изпит» онлайн - страница 138

- Сега е твой ред, Аарън Стюарт.

- Добре - каза Аарън и кимна. Изглеждаше леко изнервен. Избърса длани в сивите панталони на униформата си, като че се е изпотил. Когато приближи вратата, той разпери ръце и се хвърли към това, което го чакаше отвъд нея, като играч на ръгби.

Майстор Руфъс поклати развеселен глава, но не коментира техниката на Аарън.

- Калъм Хънт, давай - каза той.

Кал преглътна и приближи вратата. Спомни си какво му бе казал Майстор Руфъс, когато му сподели защо го е взел за чирак.

„Докато един маг не мине през Първата Порта в края на Желязната година, магията му може да бъде запечатана. Така няма да имаш достъп до елементите и силата си."

Ако магията му бъдеше запечатана, Кал нямаше да стане Врагът на Смъртта. Нямаше да може да стане дори подобен на него.

Това бе помолил баща му. Затова бе изпратил гривната на Константин Мадън. Като предупреждение. Застанал пред портата, Кал най-после си призна: Тамара бе права. Предупреждението на баща му не се отнасяше за безопасността на Кал, а за тази на другите около него.

Това бе последният му шанс. Минеше ли през Портата на Контрола, повече нямаше да могат да запечатат магията му. Нямаше да има лесен начин, с който да спаси света. С който да е сигурен, че няма да се изправи срещу Аарън. Да е уверен, че няма да се превърне в Константин Мадън.

Помисли за възможността да се върне в обикновено училище, в което няма да има приятели, а уикендите ще прекарва под мрачния поглед на баща си. Помисли как никога повече няма да види Аарън и Тамара. Помисли за приключенията, които нямаше да изживеят, за Пакостник, който щеше да го чака нещастен в стаята, за Селия, Гуенда и Раф и дори за Майстор Руфъс, за Трапезарията, Галерията и тунелите, които никога нямаше да опознае.

Но може би ако кажеше истината, нещата нямаше да се развият така, както предполагаше Майстор Руфъс. Може би нямаше да запечатат магията му. Може би щяха да му помогнат. Можеше дори да им каже, че няма такова нещо като душа. Че той е просто Калъм Хънт и няма да се превърне в чудовище със сребърна маска.

Но можеше и да стане точно както Джоузеф бе предвидил. Затова той си пое дълбоко въздух, сведе глава и мина през Портата на Контрола. Магията изпълни цялото му същество, чиста и могъща.

Чу как Тамара и Аарън се смеят от другата страна.

И въпреки всичко се усмихна.