Читать «Железният изпит» онлайн - страница 11

Сякаш вече бяха попаднали в пещерите на Магистериума.

- Невероятно - каза хубавото момиче с бели краища по плитките си.

В този момент и въпреки всички предупреждения на баща си на Кал му се прииска да влезе в Магистериума. Вече не му изглеждаше като нещо тъмно и страшно, а като невероятно място. Все едно е изследовател, който отива на друга планета. Той обаче си спомни думите на баща си.

„Магьосниците ще искат да те подмамят с красивите си илюзии и с изкусни лъжи. Не им вярвай!"

Майстор Милагрос продължи. Гласът й ставаше все по-уверен.

- Някои от вас са тук по право - с родители или други роднини, които са учили в Магистериума. Други са били избрани, тъй като имат потенциала да станат магове. Никой от вас обаче няма гаранции, че ще влезе. Само Майсторите могат да преценят кой кандидат си заслужава.

Кал вдигна ръка и без да изчака разрешение, попита:

- Ами ако не искаме да ходим?

- Че кой не би искал да ходи на училище за понита? - попита едно момче с кестенява коса, седнало диагонално пред Кал. То бе дребно и бледо, с дълги мършави крака и ръце, които се подаваха от синята му риза, на която имаше избледняла рисунка на кон.

Майстор Милагрос изглеждаше толкова ядосана, че бе забравила да бъде нервна.

- Дрю Уолъс - излая тя, - това не е училище за понита. Изпитът цели да се прецени дали може да бъдете избрани за чирак, който да придружи своя учител или Майстор в Магистериума. Ако имате достатъчно силна магия, присъствието е задължително.

Тя погледна изпитателно към Кал.

- Изпитът е за вас. Онези от вас, които имат роднини, надарени с вълшебство, знаят колко опасни могат да бъдат необучените магове за себе си или за околните.

В стаята се разнесе мърморене. Кал осъзна, че няколко от децата гледаха към Тамара. Тя бе изправила рамене на стола си, загледана пред себе си с високо вдигната брадичка. Той познаваше този поглед. Той бе гледал така всеки път, когато хората говореха за крака му или за това, че майка му е починала, или пък че баща му е особняк. Погледът на някой, който се преструва, че не знае за какво говорят.

- А какво става, ако не влезем в Магистериума? - попита момичето с плитките.

- Добър въпрос, Гуенда Мейсън - отвърна Майстор Милагрос с окуражителен тон. - За да бъдете успешен маг, трябва да имате три качества. Едното е инстинктът за магия. Това го имате всички, поне до известна степен. Второто е знанието как да я използвате. Това можем да ви го дадем ние. Третото е контрол. Това трябва да намерите сами. Като необучени магове, през първата си година стигате пика на силите си, но нямате познания или контрол. Ако нямате дарба да се учите или умение да се контролирате, няма да бъдете приети в Магистериума. В този случай ще трябва да направим така, че магията и елементите да не застрашават никога вас или семействата ви.

Елементите? Какво пък означаваше това?, помисли си Кал. Другите изглеждаха също толкова объркани.

- Значи това е, като да не вземеш изпит? - попита някой. - И какво точно става след това...

- Значи това не е училище за понита... - каза със съжаление Дрю.