Читать «Железният изпит» онлайн - страница 10

- Здравей, Тамара! - извика високо момче от азиатски произход с късо подстригана черна коса. Момичето извърна поглед от Кал. Момчето каза нещо, което Кал не можа да чуе, и се усмихна злорадо. Кал се притесни, че става дума за него, за това, че е сакат, блъскащ се в хората. Като някакво чудовище на Франкенщайн.

Изпита унижение - особено предвид факта, че Тамара не бе забелязала крака му. Бе подразнена от това, че я е бутнал, като нормално дете. Напомни си, че веднага щом се провали на изпита, повече няма да му се налага да се вижда с тези хора.

Те щяха да загинат в тунелите така или иначе.

Мисълта го накара до продължи по безкрайните коридори, докато не стигна до голяма бяла зала с редици чинове. Изглеждаше като всяка друга стая за изпит, която Кал бе виждал. Чиновете бяха дървени и съвсем обикновени, свързани с плетени столове. Върху всяко бюро стоеше синя книга, на която бе написано името на детето, а отгоре имаше химикалка. Настана врява, докато всеки обикаляше чина, търсейки своето място. Кал го намери на третия ред и седна зад хлапе с къдрава светла коса и с яке на футболен отбор. Приличаше повече на спортист отколкото на кандидат за вълшебно училище. Момчето се усмихна на Кал, все едно наистина се радва, че са близо един до друг.

Кал не си направи труда да му се усмихне в отговор. Отвори синята книжка, прелисти страниците с въпроси и празни кръгчета за А, Б, В, Г и Д. Бе очаквал изпитът да е плашещ, но вместо това той се очертаваше да бъде ужасно скучен.

- Моля, не отваряйте книгите си преди началото на изпита - обади се Майстор Милагрос от дъното на стаята. Тя бе висока и изглеждаше твърде млада. Напомняше на Кал за една от учителките му. Тя също изглеждаше, сякаш не прекарва много време с деца. Имаше къса черна коса, с малко розово по нея.

Кал затвори книгата си и се огледа. Осъзна, че е единственият, който я е отворил. Реши да не казва на баща си колко лесно се е отличил от другите.

- Преди всичко искам да ви поздравя с добре дошли на Железния Изпит -продължи Майстор Милагрос и се прокашля. - Сега, след като сте далеч от родителите си, мога да ви обясня какво ще се прави днес. Някои от вас са получили покани за явяване в музикално училище или училище по астрономия, висша математика или дори езда. Както може би предполагате, вие сте тук, за да се види дали може да бъдете приети в Магистериума.

Тя вдигна ръце и стените сякаш изчезнаха. На тяхно място се появи груб дялан камък. Хлапетата останаха по бюрата си, но земята се бе превърнала в слюдеста скала, която блестеше като брокат. Лъскави сталактити се спускаха от тавана като висулки.

Русото момче си пое дълбото дъх. Из цялата стая Кал чу възклицания на изумление.