Читать «Железният изпит» онлайн - страница 5

- Успех с балета! - каза й госпожа Кемал, след което се обърна към стаята си.

- Благодаря! - отвърна Кайли и погледна някак особено Кал, все едно го преценява.

Кайли никога не поглеждаше Кал. Това бе една от особеностите й, заедно с бляскавата руса коса и раницата с нарисуван еднорог. Когато бяха в едно и също помещение, погледът й минаваше покрай него, все едно е невидим.

Още по-странно бе, когато понечи да му махне, след което се отправи към тойотата. Успя да види родителите й на предните седалки. Изглеждаха нервни.

Не можеше да отива на същото място, нали? Не и на Железния Изпит. Но ако...

Той стана от стола. Ако вървеше натам, бе редно някой да я предупреди.

„Много деца се мислят за специални", казваше бащата на Кал, без да прикрива отвращението в гласа си. „Техните родители мислят същото. Особено в семейства с магически дарби от поколения наред. В някои родове, в които магията е умряла, те се надяват на дете вълшебник, което да върне силите им. Но най-зле е положението за децата без вълшебници в семейството. Те си мислят, че ще е като на филм. Пък то не е."

В този миг бащата на Кал спря на бордюра пред училището с жалко проскърцване на спирачките. Така Кайли изчезна от погледа на Кал. Кал закуцука към вратата, но докато стигне до ролса, тойотата на семейство Майлс вече изчезваше иззад завоя.

Значи нямаше да може да я предупреди.

- Кал! - баща му бе излязъл от колата и се подпираше на вратата от другата страна. Косата му - рошава и тъмна като на Кал - просребряваше по слепоочията. Бе облякъл спортно яке с кожени лакти въпреки жегата. Кал често си мислеше, че баща му изглежда като Шерлок Холмс от стария сериал на ВВС. Понякога хората се изненадваха, че той не говори с британски акцент.

- Готов ли си?

Кал сви рамене. Как можеше да се подготвиш за нещо, което е способно да провали живота ти, ако оплескаш нещата?

Или в случая - ако не ги оплескаш.

- Предполагам.

- Хубаво - отвори вратата баща му. - Влизай тогава.

По колата нямаше никакви петна - нито вътре, нито навън. Кал бе изненадан да намери старите си патерици на задната седалка. През последните години не му бяха трябвали. Не и след случката, когато падна от батут и усука глезена и на здравия си крак. Когато баща му се вмъкна в колата и запали двигателя, Кал ги посочи и попита:

- За какво са ми?

- Колкото по-зле изглеждаш, толкова по-голям е шансът да те отхвърлят -отвърна мрачно баща му и го погледна внимателно, докато излизаше от паркинга.

- Това е измама! - възрази Кал.

- Измама е, ако се опитваш да спечелиш. Ти трябва да загубиш.

Кал завъртя очи. Баща му можеше да вярва в каквото си иска.

Кал знаеше само, че няма да използва тези патерици, освен ако не е крайно наложително. Не му се спореше за това, не и днес. Баща му вече бе прегорил филията си на закуска и го бе нахокал, когато Кал се бе оплакал, задето трябва да ходи на училище само два часа преди да го вземат обратно оттам.

Сега баща му се приведе към волана, стисна зъби и сключи пръсти около скоростния лост, като сменяше скоростите с ненужна злоба.