Читать «Железният изпит» онлайн - страница 6

Кал се опита да се съсредоточи върху дърветата навън. Листата им тъкмо започваха да пожълтяват. Помъчи се да си спомни всичко, което знаеше за Магистериума. Първия път, когато баща му спомена Майсторите и начина, по който избираха чираците си, Кал бе сложен да седне в едно от големите кожени кресла в кабинета. Лакътят на Кал бе счупен, устната му бе сцепена след един здрав училищен бой и на него никак не му бе до лекции. Освен това баща му бе имал толкова сериозен вид, че Кал се бе уплашил. И бе говорил така, все едно се кани да му съобщи, че страда от ужасно заболяване.

Оказа се, че заболяването е потенциалът на Кал за магия. Кал се бе свил в стола, докато баща му говореше. Бе свикнал да му се подиграват. Другите деца смятаха, че куцият крак го прави лесна мишена. Обикновено успяваше да ги убеди в противното. Но този път група бабаити от горните класове го бяха приклещили в един ъгъл до игрището, когато си тръгваше от училище.

Бяха започнали да го бутат и обиждат както винаги. Калъм бе научил, че повечето хора отстъпват, когато видят, че той е готов за бой, затова опита да удари най-високото момче. Това се бе оказало първата му грешка. Скоро го бяха съборили. Един бе седнал на коленете му, друг удряше лицето му и се опитваше да го накара да се извини и да признае, че е сакат палячо.

- Съжалявам за това, че съм невероятен, нещастници - бе казал Кал, преди да припадне.

Явно бе останал в несвяст не повече от минута, тъй като щом отвори очи, видя, че момчетата са си плюли на петите. Кал не можеше да разбере, че припадъкът му е имал такъв поразяващ ефект.

- А така! - бе извикал той, докато се опитваше да седне. - Бягайте и не се връщайте!

Но след това се бе огледал и видя, че цялото игрище е напукано. Дълга фисура минаваше от люлката, та чак до стената на училището, разделяйки малката сграда на две половини. Той лежеше точно на пътя на нещо, което изглеждаше като малко земетресение. Бе решил, че това е най-страхотното нещо, което му се е случвало.

Баща му обаче не бе съгласен.

- Магията се среща в някои семейства - заяви той. - Не всички в тях я имат, но изглежда, че ти си от кутсузлиите. Толкова съжалявам, Кал.

- Значи твърдиш, че аз съм пукнал земята? - Кал не знаеше дали да се чувства щастлив, или ужасен. Май щастието печелеше. Почувства как ъгълчетата на устните му опитват да се завъртят нагоре и си наложи да ги принуди да увиснат обратно надолу.

- Това ли правят маговете?

- Маговете използват различните елементи - земя, въздух, огън и вода, а също и бездната, която е източник на най-силната и зла магия, чародейството на Хаоса. Магията може да се използва за много неща, включително да разцепиш земята, както ти направи.

Баща му кимна, но сякаш на себе си.

- В началото, когато се появила магията, тя била много силна. Сурова, необработена енергия. Балансът е това, което неутрализира магическото умение. Младите магове нямат почти никакъв контрол. Ти обаче трябва да се пребориш с това. Никога не използвай магията си отново. Иначе маговете могат да те отведат в тунелите си.