Читать «Железният изпит» онлайн - страница 3

Треперещ от облекчение и изпаднал в нещо като транс, Алистър се приведе и повдигна детето. То го погледна с големите си сиви очи и отвори уста, за да извика отново. Когато завивката падна, Алистър разбра защо. Лявото краче на детето бе изкривено под невъзможен ъгъл, като счупен клон на дърво.

Алистър опита да призове земна магия, за да изцери момчето, но силата му стигна само колкото да притъпи болката. Сърцето му бясно затупка. Той уви детето в завивката и си проправи път обратно към пещерата, където лежеше Сара. Така хванал бебенцето, че да е пред очите й, той коленичи до тялото й.

- Сара - прошепна той, а сълзите заседнаха в гърлото му, - ще му кажа, че си загинала, докато си го пазила. Ще го отгледам така, че да помни колко смела си била.

Очите й сякаш отвърнаха на погледа му. Той притисна детето по-силно и понечи да вземе Семирамида от ръката й. Тогава видя, че по леда до острието има някакви драсканици, които тя явно бе направила в последните си мигове. Знаците обаче бяха твърде ясни, за да са плод на предсмъртен гърч. Когато се приведе по-близо, той осъзна, че това са думи - думи, които тя бе издълбала със сетни сили в леда на пещерата.

Когато ги прочете, усети хлад в стомаха си.

УБИЙ ДЕТЕТО

ГЛАВА ПЪРВА

Калъм Хънт бе легенда в малкия град в Северна Каролина, където живееше. Но не в добрия смисъл на думата. Той бе добре известен с това, че подлудяваше учителите си с жлъчни забележки, дразнеше директорите и дамите на благотворителните обеди. Психолозите, които винаги искаха да са му от помощ -поне в началото, все пак майката на горкото момче бе починала, - накрая се молеха той никога повече да не стъпи в кабинетите им. Нямаше нищо по-унизително от това да те надприказва сърдито дванайсетгодишно хлапе.

Кал бе винаги намръщен, имаше рошава черна коса и подозрителни сиви очи, добре известни на всичките му съседи. Обичаше скейтборда, макар да му бе отнело известно време, докато го овладее. Няколко автомобила все още носеха следите от по-ранните му опити. Често бе забелязван да кисне до прозорците на магазините за комикси и видеоигри. Дори кметът го познаваше. Бе му трудно да го забрави след онзи път, когато бе профучал покрай него по време на парада за Първи май и бе измъкнал един пустинен плъх, с който трябваше да нахранят боа. Бе му станало мъчно за сляпото, сбръчкано животинче, което бе съвсем беззащитно. А и за да бъде честен, бе освободил и белите мишки, които бяха следващото ястие в менюто на змията.

Разбира се, не бе очаквал, че мишките ще хукнат между краката на маршируващите на парада, но пък те не бяха особено умни животни. Не бе очаквал също и че хората ще избягат от мишките, но и те не бяха много умни. По-късно бащата на Кал му бе обяснил какво е станало. Парадът не бе пропаднал заради Кал, макар всички, и особено кметът, да мислеха така.

На всичко отгоре, татко му го принуди да върне плъха.

Той не одобряваше кражбите.