Читать «Железният изпит» онлайн - страница 134

- Благодаря - отвърна Кал. Не бе сигурен дали му се карат, или го хвалят.

- Пратихме няколко мага в изоставеното игрище за боулинг, но почти нищо не е останало. Само празни клетки и унищожено оборудване. Имаше и огромна стая, която прилича на лаборатория. Там ли беше?

Кал кимна и преглътна. Сега бе моментът. Отвори уста, за да каже:

„Майстор Джоузеф беше там и ми каза, че съм Врагът на Смъртта."

Но не можа да произнесе думите. Като че стоеше на ръба на пропаст и умът не му позволява да се хвърли, макар да го иска. Ако повтореше казаното от Джоузеф, Майстор Руфъс щеше да го намрази. Всички щяха да го намразят.

И после какво? Дори ако наистина бе Константин Мадън, не помнеше нищо от това. Бе просто Кал, нали? Същият човек. Не бе станал зъл. Не искаше да унищожи Магистериума. А и какво всъщност бе душата? Тя не можеше да ти каже какво да правиш или да взима решения вместо теб.

- Имаше лаборатория с разни бълбукащи неща и елементали в нишите, които осветяваха цялото пространство.

Кал преглътна и се подготви да излъже. Сърцето му прескочи един удар.

- Но нищо друго. Стаята бе празна.

- Нищо друго ли не се сещаш? - попита Майстор Руфъс, загледан напрегнато в Кал. - Някаква подробност, която може да ни помогне? Каквото и да е? Все едно колко незначително ти се струва?

- Обсебени от Хаоса - каза Кал. - От тях имаше много. А също и елементал на

Хаоса. Той ме преследваше в лабораторията, но тогава Аарън и Тамара счупиха покрива и...

- Да, те вече ми разказаха за впечатляващия номер с надписа - усмихна се Майстор Руфъс.

Кал обаче разбра, че се мъчи да скрие разочарованието си.

- Благодаря ти, Кал. Справи се много добре.

Кал кимна. Никога не се бе чувствал толкова зле.

- Помня, че когато за пръв път дойде в Магистериума, ме помоли на няколко пъти да говориш с Алистър - рече Майстор Руфъс. - Така и не ти разреших официално.

Той натърти на последната дума и Кал се изчерви. Запита се дали най-после няма да загази, задето се бе ровил в офиса на Майстор Руфъс.

- Но ти разрешавам сега.

Той извади стъкления глобус от нощницата си и го остави на Кал. Вътре вече се завихряше малко торнадо.

- Мисля, че знаеш как да го използваш.

Той се изправи на крака и отиде в далечия край на Лечебницата, скръстил ръце зад гърба си. На Кал му трябваше известно време, за да разбере какво му се дава - лично пространство.

Кал вдигна стъкления глобус в ръката си и го разгледа. Изглеждаше, сякаш огромен сапунен мехур се е втвърдил във въздуха. Съсредоточи се върху мисълта за баща си и блокира спомените за Майстор Джоузеф и Константин Мадън. Мислеше само за баща си, за уханието на палачинки и тютюн за лула, за начина, по който поставяше ръка на рамото му, когато направеше нещо добре, за това как бавно и мъчително му обясняваше геометрията - най-омразния му предмет.