Читать «Железният изпит» онлайн - страница 132

- Трябва да... да...

- Да спреш - каза Кал и хвана Аарън за реверите на униформата. - Аарън, не можеш да продължиш да правиш това без противотежест. Ще загинеш!

- Няма значение! - отвърна Аарън и отново се опита да се измъкне.

Но Кал не го пусна.

- Тамара ни чака. Не можем да я оставим. Ти не можеш да я оставиш. Хайде. Трябва да вървим!

Дишането на Аарън бавно се успокои, а очите му останаха съсредоточени върху Кал. Зад него напредваха още обсебени. Те прескачаха телата на мъртвите си спътници, а очите им пронизваха мрака.

- Добре - каза Кал и пусна Аарън, като се изправи въпреки болките в крака си, - хайде, Аарън.

След което протегна ръка към него:

- Да вървим.

Аарън се поколеба, после протегна ръка и остави Кал да го изправи на крака. Кал го пусна и отново започна да се катери по знака. Този път Аарън го последва. Изкачиха се достатъчно високо, че да настигнат Тамара и Пакостник на покрива. Кал усети как стъпките му по асфалта отекват чак в зъбите му.

Тамара кимна облекчено, когато ги видя, но лицето й бе изопнато. Обсебените от Хаоса все още бяха по петите им. Завъртя се и изтича до края на покрива, за да скочи към контейнера за боклук. Кал закуцука подире й, след което скочи от края на сградата. Сърцето му биеше бясно при мисълта за това, което ги преследва, а също и от страх, че колкото и да бягат, няма да могат да се измъкнат. Краката му се удариха в металния капак на контейнера и той падна на колене. Усещаше краката си като торби с пясък - тежки, безчувствени и не съвсем здрави. Успя да се завърти на една страна и да остане прав, като се подпря на металната стена, след което спря, за да си поеме дъх.

След миг Аарън скочи до него.

- Добре ли си? - попита той и Кал усети да го залива вълна от облекчение. Аарън отново звучеше, като че е дошъл на себе си. Чуха звук от дрънченето на метал. Кал и Аарън се завъртяха, за да видят как Тамара отблъсква контейнера надалеч от сградите. Обсебените от Хаоса, които нямаше на какво да скочат, се събраха на ръба.

- Добре съм - Кал се взря първо в Аарън, а после и в Тамара. И двамата го гледаха еднакво загрижени.

- Не мога да повярвам, че се върнахте за мен - добави Кал. Стана му лошо. Бе сигурен, че ако направи още една крачка, ще падне отново. Помисли си да им каже, че трябва да го оставят и да бягат, но истината бе, че не искаше да го оставят.

- Естествено, че се върнахме - намръщи се Аарън, - нали двамата с Тамара дойдохте за мен? Защо да не направим същото и за теб?

- Не си ни безразличен, Кал - добави Тамара.

Кал искаше да каже, че Аарън е друг случай, но не знаеше как. Зави му се свят.

- Във всеки случай бе невероятно. Това, което направихте със знака.

Тамара и Аарън се спогледаха.

- Не го направихме нарочно - призна Тамара, - искахме да се покатерим на върха, за да изпратим знак до Магистериума. Обаче прекалихме със земната магия и... ами, важното е, че се получи.

Кал кимна. Да, това бе важното.

- И аз благодаря за това, което направи - отвърна Аарън и потупа непохватно Кал по рамото. - Бях толкова ядосан, че ако не ме беше спрял да извличам магия от Хаоса, щях...