Читать «Железният изпит» онлайн - страница 136

Майстор Руфъс отиде до вратата на Лечебницата и я отвори широко.

Тамара и Аарън влязоха вътре.

Да бъдеш в Лечебницата, защото си ранен, се оказа далеч по-хубаво от това да си там поради собствената си глупост. Съучениците не спираха да му идват на гости. Всички искаха да чуят историята отново и отново, да разберат колко страшни са били обсебените и как Кал се изправил срещу елементал на Хаоса. Всички искаха да научат как надписът е паднал върху покрива, а и да се посмеят на момента, в който Кал бе припаднал.

Гуенда и Селия му донесоха сладкиши от дома. Раф му подари тесте карти и играха върху завивките. Кал така и не бе разбрал колко много хора в Магистериума знаят кой е всъщност. Дори някои от по-големите ученици дойдоха. Сред тях и Кимия, сестрата на Тамара, която бе много висока и уплаши Кал, казвайки му колко се радвала, че Тамара го има за приятел. Дойде и Алекс, с плик от любимите желирани бонбони на Кал. Той го предупреди с усмивка, че подвизите му правят останалите в училището да изглеждат зле.

Дори Джаспър го посети, което бе много странно. Той се промъкна в Лечебницата и изглеждаше доста нервен, докато подръпваше парцаливия си кашмирен шал, който носеше над униформата.

- Донесох ти сандвич от Галерията - обяви той и го подаде на Кал. - С лишеи е, разбира се, но на вкус е като риба тон. Мразя риба тон.

- Благодаря - каза Кал и завъртя сандвича. Бе странно топъл, което го накара да си помисли, че е престоял известно време в джоба на Джаспър.

- Просто исках да ти кажа - заяви Джаспър, - че всички говорят как си спасил Аарън. Искам да знаеш, че аз също мисля, че това е хубаво. Което си направил. И също, че може би си заслужавал моето място в класа на Майстор Руфъс. Така че, не се сърдя. Вече.

- Пак успя да го обърнеш в разговор за себе си, Джаспър - рече Кал, който трябваше да признае, че се наслаждава на момента.

- Да - Джаспър подръпна шала си толкова нервно, че едва не откъсна част от него, - ами хубаво си побъбрихме. Дано сандвичът ти хареса.

След което си тръгна. Развеселен, Кал го изпрати с поглед. Осъзна, че е доволен, задето Джаспър не го мрази повече. Въпреки това за всеки случай хвърли сандвича. Тамара и Аарън можеха да му идват на гости колкото пъти искаха, скачаха по леглото на Кал, като че е трамплин, и нямаха търпение да му разкажат за всичко станало, докато той лежи. Аарън обясни, че е защитил Пакостник пред Майсторите, казвайки им, че като Макар има нужда да изучава поведението на обсебено от Хаоса животно. Те не бяха във възторг от това, но му дадоха разрешение и така Пакостник се превърна в постоянно присъствие в стаите им. Тамара каза, че привилегиите са направили Аарън по-нетърпим и от Кал. Говореха си и се шегуваха толкова силно, че Майстор Амарант пусна Кал по-рано, за да има мир и спокойствие в Лечебницата. Това бе добра идея, понеже Кал започна да свиква с лежането по цял ден и с подаръците от хората. Още седмица - и никога нямаше да си тръгне.