Читать «Железният изпит» онлайн - страница 133

- Защо момчетата винаги говорят за чувствата си? - прекъсна ги Тамара. -Отвратително е. На всичко отгоре има обсебени, които искат да ни докопат!

И тя посочи към сияйните въртящи се очи, които ги гледаха от покрива.

- Стига сте си приказвали, време е да се махаме.

И тя тръгна, а тъмните й плитки се развяха зад нея. Кал се подготви за безкрайния път до Магистериума. Направи една мъчителна стъпка, преди да припадне. Дори не почувства как главата му удря земята.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Кал се събуди в Лечебницата. Кристалите по стените светеха слабо, по което отгатна, че най-вероятно е нощ. Цялото тяло го болеше. Освен това бе сигурен, че има лоши новини, които да съобщи на останалите, макар да не помнеше какви точно. Краката го боляха, а около него имаше завивки. Бе в леглото, бе се наранил, но не можеше да си спомни как. Бе се правил на важен на онова упражнение, а после беше паднал в реката и Джаспър - колкото и невероятно да звучеше - го бе измъкнал. А после.... с Тамара, Аарън и Пакостник бяха вървели през гората, но може би това бе сън? Така му се струваше сега.

Обърна се на другата страна и видя Майстор Руфъс да седи на един стол до леглото. Половината му лице бе потънало в сенки. За миг Кал се запита дали Майсторът не е заспал, но после видя как ъгълчетата на устните му се изкривяват в усмивка.

- По-добре ли си? - попита Майстор Руфъс.

Кал кимна и опита да се изправи. Но когато прогони съня от клепките си, всичките му спомени се върнаха - Майстор Джоузеф и сребърната маска, начинът, по който Дрю бе погълнат, увисналият от гредите, окован Аарън... и най-вече думите, че душата на Константин Мадън живее в него.

Отпусна се обратно в леглото.

„Трябва да кажа на Майстор Руфъс", помисли си той. „Не съм лош човек. Ще му кажа."

- Ще хапнеш ли нещо? - попита Майстор Руфъс и се протегна към подноса. -Донесох ти супа и чай.

- Бих пийнал малко чай. - Кал взе оформената от земята чаша и я остави да сгрее ръцете му. Отпи предпазливо. Успокоителният вкус на ментата го разбуди леко.

Майстор Руфъс остави подноса долу и погледна косо към Кал. Кал така стисна чашата, като че животът му зависи от това.

- Не искам да те разпитвам, но се налага. Тамара и Аарън ми казаха, че знаят къде е бил отвлечен Аарън, но и двамата ми потвърдиха, че ти си прекарал повече време вътре и си посетил стая, в която те не са влизали. Можеш ли да ми кажеш какво точно видя?

- Казаха ли ви за Дрю? - попита Кал и потрепери при спомена.

Майстор Руфъс кимна.

- Направихме проверка и установихме, че името и самоличността на Дрю Уолъс, както и цялото му минало, са убедителен фалшификат, създаден, за да го вкара в Магистериума. Не знаем истинското му име, нито защо Врагът го е пратил тук. Ако не бяхте ти и Тамара, Врагът щеше да сполучи да ни нанесе съкрушителен удар. Що се отнася до Аарън... страх ме е дори да си помисля какво щяха да му направят.

- Значи не съм загазил?

- Задето не ми каза, че Аарън е отвлечен? Че не каза никому къде отиваш? -Майстор Руфъс снижи гласа си до гърлено ръмжене. - Ами, ако повече никога не правиш така, няма да те наказвам за неразумното държание. Най-малкото защото все пак успя. Глупаво е да се взирам в детайлите относно това как сте спасили нашия Макар. Важното е, че успяхте.