Читать «Железният изпит» онлайн - страница 130

- Да те убия? Та аз те чаках през всичките тези години - отвърна Джоузеф.

- В такъв случай глупавият ти план отива по дяволите - каза Кал. - Ще отида при Майстор Руфъс и ще му кажа кой съм всъщност. Ще кажа на всички в Магистериума, че татко е бил прав, че е трябвало да го послушат. И ще те спра.

- Познавам те по-добре - усмихна се Майстор Джоузеф и поклати глава. - Ще се върнеш и ще завършиш Желязната година. През Медната ще си говорим отново.

- Няма - Кал се почувства малък и незначителен. Обзе го ужас.

- Ще им кажа....

- Какво? Да запечатат магията ти?

- Те няма...

- Ще го направят - отсече Майстор Джоузеф, - а може и направо да те убият. Ако все пак решат да те пощадят, ще ти вземат магията и ще те върнат при баща ти, който вече ще знае, че не е твой баща.

Кал преглътна. Не бе мислил за това. Не бе мислил за реакцията на Алистър по отношение на това разкритие. Баща му, който бе помолил да запечатат магията му...

За всеки случай.

- Ще изгубиш приятелите си. Нима мислиш, че ще те оставят до твоя безценен Макар, след като узнаят кой си? Ще отгледат Аарън Стюарт като твой враг. Те това чакаха. Затова им трябва Аарън. Не за да ти е спътник. За да те унищожи.

- Аарън е мой приятел - каза Кал, но гласът му прозвуча безнадеждно.

Можеше да се чуе как звучи, но не и да се спре.

- Както кажеш, Кал - рече Майстор Джоузеф със спокойствието на човек, който знае истината. - Изглежда, че този твой приятел ще трябва да избере. Както и ти.

- Аз съм избрал - отвърна Кал, - избирам да се върна в Магистериума и да им кажа истината.

- Сериозно? - ухили се Джоузеф. - Лесно е да го кажеш на мен. Не бих очаквал друго от Константин Мадън. Винаги си бил храбър. Но когато ножът опре до кокала, когато трябва да направиш избор, наистина ли ще зарежеш всичко заради абстрактен идеал, който дори не разбираш?

- Така или иначе ще трябва да го зарежа - поклати глава на свой ред Кал. - Ти едва ли ще ме пуснеш да се прибера в Магистериума.

- Напротив - отвърна Майстор Джоузеф.

Кал отскочи назад и удари болезнено лакът в стената.

- Какво?

- Господарю мой - въздъхна старият маг, - не виждате ли...

Така и не довърши. Покривът се разцепи с трясък. Кал едвам имаше време да погледне нагоре, когато всичко наоколо избухна в порой от дървени трески и бетон. Чу дрезгавия крясък на Майстор Джоузеф точно преди планина от камъни да се издигне между двамата и да скрие мага от погледа му. Земята поддаде под Кал и той падна настрани, протегнал ръка, за да хване скимтящия и изплашен Пакостник.

В следващия миг всичко се разтърси и Кал зарови лице в козината на вълчето, като се опита да не кашля в гъстата, завихрила се около тях прах. Може би светът свършваше. Може би съюзниците на Майстор Джоузеф бяха решили да взривят всичко. Не знаеше, а и всъщност много не го интересуваше.

- Кал? - въпреки пищенето в ушите си Кал чу познатия глас. Тамара. Завъртя се настрани, като все още стискаше с една ръка козината на Пакостник, и видя какво е потрошило сградата. Огромният надпис, на който пишеше „Планински боулинг", бе разполовил сградата като гигантска брадва. Аарън се бе свил на върха на надписа, като че той го бе съборил, а Тамара стоеше зад него. Знакът блестеше и съскаше на мястото, където електрическите жици бяха прекъснати или изкривени.