Читать «Железният изпит» онлайн - страница 13

Искрено се надяваше мастилото да не е отровно. Бе сигурен, че е глътнал малко.

Всички в класа го зяпаха. Дори Майстор Милагрос го гледаше по начин, който подозрително напомняше удивление, все едно никой досега не е успявал да унищожи химикалка по такъв начин. Всички бяха млъкнали. Освен мършавото хлапе, което бе заговорило Тамара преди. То се приведе да й прошепне нещо. Тамара дори не се усмихна, но от самодоволната гримаса на лицето на момчето и от злорадия блясък в очите му Кал разбра, че го одумват. Усети как върховете на ушите му пламват.

- Калъм Хънт! - каза шокирана Майстор Милагрос. - Моля те да напуснеш стаята и да се измиеш. Изчакай в коридора, докато групата не се присъедини към теб.

Кал се изправи на крака и почти не забеляза русото момче, което, макар да бе почти подгизнало от мастило, му хвърли съчувствен поглед. Чуваше как някой се кикоти, докато излизаше пред вратата, и си представяше сърдития поглед на Тамара. На кого му пукаше какво мисли тя или който и да било от тях? Какво значение имаше дали са добре настроени към него, или не? Те не бяха част от живота му. Никой от тях.

„Само още няколко часа". Това си повтаряше той, докато стоеше в банята и се мъчеше да изтрие мастилото със сапун на прах и с груби салфетки. Запита се дали мастилото не е вълшебно. Определено бе залепнало по него. Една част бе засъхнала на черната му коса, а по ризата му все още имаше сини отпечатъци, когато излезе от банята и намери останалите кандидати да го чакат в коридора. Чу как някои от тях го наричат „мастиления изрод".

- Готина риза - обади се тъмнокосото момче.

На Кал му се стори, че той е богат, подобно на Тамара. Не можеше да прецени защо, но дрехите му изглеждаха ушити като по поръчка.

- Надявам се, че на следващото изпитание няма да има взривове. Но пък ще е по-забавно, ако има.

- Я млъквай - отвърна Кал. Знаеше, че това не е най-добрият отговор. Подпря се на стената, докато Майстор Милагрос не се появи отново и не им каза да се подредят. Настъпи тишина, докато тя извикваше кандидатите по имена и ги разделяше на групи по петима, които отпращаше в краищата на определен коридор и ги караше да чакат. Кал нямаше представа как може да има толкова много коридори в хангар, но подозираше, че това е едно от нещата, които според баща му е по-добре да не знае.

- Калъм Хънт! - извика тя.

Кал тръгна към групата си, в която за негово изумление участваха още тъмнокосото момче, чието име бе Джаспър де Уинтър, и русолявото хлапе, което бе изпръскал с мастило. То се казваше Аарън Стюарт. Джаспър театрално прегърна Тамара и й пожела късмет, преди да се отправи обратно към групата си. Щом стигна там, веднага заговори Аарън, като обърна гръб на Кал. Все едно Кал не съществува.

Другите две деца в новата група на Кал бяха Кайли Майлс и едно нервно момиче на име Селия еди-коя си, която имаше бухнала руса коса и синьо цвете в бретона.