Читать «Железният изпит» онлайн - страница 14

- Здравей, Кайли - каза Кал, като се запита дали сега не е моментът да я предупреди, че картината, създадена от Майстор Милагрос за Магистериума, не е нищо повече от красива илюзия. Бе чул от сигурен източник, че пещерите са пълни със задънени изходи и безоки риби.

- Недей да говориш с мен - отвърна извинително тя.

- Какво?

Те тръгнаха по коридора и Кал закуцука по-бързо, за да не изостане.

- Сериозно?

- Знаеш как е - сви рамене тя, - искам да направя добро впечатление. Ще е по-трудно, ако ме видят да говоря с теб. Съжалявам!

Тя се забърза напред, за да настигне Джаспър и Аарън. Кал се загледа в тила й, все едно можеше да го пробие с гнева си.

- Дано те изяде някоя безока риба! - извика той. Тя се направи, че не го е чула.

След последния завой Майстор Милагрос ги заведе в огромна стая, която приличаше на гимнастически салон. Тя имаше висок таван, а от центъра му висеше голяма червена топка. До топката имаше въжена стълба с дървени стъпала, която стигаше чак до пода.

Това бе нелепо. Не можеше да се изкатери с болния си крак. Трябваше сам да се проваля на тестовете, а не те да са невъзможни за него.

- Сега ще ви оставя на Майстор Рокмапъл - каза Майстор Милагрос, след като последната група от петима души пристигна. Тя посочи нисък магьосник с рижава брада и червен нос. Носеше клипборд и имаше свирка на врата си като учител по физическо, макар да бе облечен в черните дрехи, които носеха и останалите магьосници.

- Изпитанието е на пръв поглед просто - рече Майстор Рокмапъл и поглади брадата си така, че да изглежда заплашително. - Трябва да се изкатерите по стълбата и да вземете топката. Кой би се пробвал пръв?

Няколко деца вдигнаха ръце.

Майстор Рокмапъл посочи Джаспър. Той се отправи към въжето с горда крачка, все едно това, че тръгва пръв, потвърждава колко е страхотен, а не че просто е махал истерично с ръка. Вместо да се покатери обаче, той погледна замислен към топката и потупа долната си устна.

- Готов ли си? - попита Майстор Рокмапъл и повдигна вежди. Някои от децата се изсмяха.

Джаспър, видимо подразнен от това, че му се смеят, макар да приема нещата толкова сериозно, скокна към висящата въжена стълба. Но всеки път, щом се покатереше, стълбата сякаш се удължаваше, така че му оставаше все по-голямо и по-голямо разстояние. Накрая се предаде и рухна на земята, обкръжен от безкрайно количество въже и дървени стъпала.

"Това бе забавно", помисли си Калъм.

- Хубаво - каза Майстор Рокмапъл, - кой е следващият?

- Нека опитам отново - процеди Джаспър. Прозвуча, все едно мрънка. - Вече знам как да го направя.

- Много кандидати чакат реда си - отвърна Майстор Рокмапъл. Изглеждаше много доволен от себе си.

- Не е честно! Някой ще се сети как трябва и след това всички ще последват примера му. Наказан съм затова, че опитах пръв.

- На мен ми се стори, че сам поиска да бъдеш пръв, но добре, Джаспър. След като останалите приключат, може да се пробваш отново.

По начина, по който получи втори шанс, Кал се досети, че бащата на Джаспър е важен човек.

Повечето деца не се справиха много добре. Някои стигнаха до средата, преди да се плъзнат обратно надолу. Други дори не успяха да се отлепят от земята. Селия стигна най-високо, преди хватката й да отслабне и тя да падне на предпазния мек под. Цветето в косата й се измачка леко. Не искаше да показва, че е ядосана, но Кал се досети за това от начина, по който се мъчеше да нагласи цветето обратно.