Читать «Краля демон» онлайн - страница 18

— Опази ме, Ханалеа — прошепна Раиса. Изглежда никой друг не забелязваше зверовете. Привиждаха ли ѝ се, или бяха истински твари, тласнати в прохода с тях от неумолимия напор на пожара?

Съсредоточена във вълчата глутница, Раиса едва не се сблъска с Мика, спрял внезапно пред нея. Вълците се сляха с дима. Някъде отпред Бърн изруга гневно. Тя пъхна поводите на Вихра в ръката на Мика и си проправи път край другите до началото на индианската нишка.

— Стойте настрана, Ваше Височество — нареди Бърн и я избута зад себе си. Раиса видя, че огън е погълнал пътеката отвъд каньона. Хребетът разцепваше пожара надве и сега той се изливаше като лава от двете страни на каньона. Бяха попаднали в капан.

— Така! — обади се Бърн и гласът му прокънтя между стените на прохода. — Всички да залегнат в потока. Легнете по гръб и се потопете във водата, доколкото е възможно.

Гаван Баяр също се появи отпред.

— Какво става? — попита той. — Защо спираме?

Бърн отстъпи встрани и позволи на магьосника да види с очите си. Той впери дълъг поглед в разразилия се ад. Обърна се и извика:

— Мика! Аркеда и Мифис! Веднага тук.

Трите момчета се довлякоха пред висшия магьосник. Трепереха, зъбите им тракаха и видимо бяха уплашени до смърт. Баяр свали отривисто фините си кожени ръкавици и ги пъхна в джоба си. Извади масивна сребърна верига и прикрепи единия ѝ край към своята китка, а другия — към китката на Мика.

— Аркеда и Мифис. Хванете веригата тук и тук — посочи им Баяр. Двамата братя уловиха веригата между Баяр и Мика сякаш хващат отровна змия. — Да не сте я пуснали, инак ще съжалявате — закани се магьосникът. — Но не за дълго — додаде, обърна лице към огъня, стисна амулета със свободната си ръка и поде заклинанието.

Докато той нареждаше, трите момчета залитаха, пъшкаха и крещяха, все едно някой ги бие. Двамата братя държаха отчаяно веригата, докато и тримата пребледняваха все повече и повече, сякаш някой изцеждаше живеца им. Капки пот избиха по челото на лорд Баяр, но съсухрящата горещина бързо ги изпари. Изкусителният глас на висшия магьосник се преплиташе с грохота на пожара, пращенето и съскането на грохващите дървета и затормозеното дишане на момчетата.

Най-накрая, след дълга съпротива, огънят откликна. Пламъците затрепкаха, залиняха и се отдръпнаха от изхода на каньона досущ като океански отлив, оставяйки окаян, тлеещ пейзаж след себе си. Баяр не спря; продължаваше да оборва огъня с вълшебните си думи, докато пламъците не стихнаха напълно, макар че денят си остана мрачен като края на светa. Той изхлузи веригата от китката си и направи едно последно движение. Небесата се отвориха и от дълбините им рукна пороен дъжд, който обля нагорещената земя със съскане.

Последва дружна въздишка и дори плахо ръкопляскане. Подобно на марионетки, изоставени от кукловода, Мика и братовчедите му се срутиха на земята и не помръднаха.