Читать «Краля демон» онлайн - страница 20

На около километър от лагера Хан осъзна, че ги следят. Нямаше определена причина за това: просто се обърна да погледне няколко попарени от зимния студ шушулки край пътеката и чу стъпки зад тях, които спряха внезапно. Катерица продължи да писука от един бор дълго след като го бяха подминали. Друг път Хан се завъртя рязко и му се стори, че видя движение назад по пътеката.

Обзе го страх. Явно магьосниците бяха тръгнали по петите им. Беше чувал за способността им да стават невидими или да се превръщат в птици и да атакуват от въздуха. За всеки случай Хан сведе глава и погледна към Жарава: изглеждаше вглъбен в мрачните си мисли.

Хан обаче не възнамеряваше да позволи на невидимия им враг да избере кога и къде да ги нападне. С Жарава свърнаха зад чупка в хълма. Той сграбчи ръката на приятеля си и го издърпа зад дебел дъбов дънер.

Жарава изтръгна ръката си от хватката му.

— Какво…?

— Шшш. — Хан, долепи показалец до устните си и с жестове даде знак на Жарава да не мърда.

После хукна в обратна посока и заобиколи пътеката отдалече, за да излезе в гръб на преследвачите. Да. Мярна пред себе си облечена в горски цветове слаба фигура да се прокрадва от сянка на сянка. Ускори крачка, благодарен, че мократа земя поема тропота на ботушите му. Почти достигна плячката си, когато тя свърна рязко надясно, навярно чула стъпките му. Хан не искаше да позволи на маготвореца да подхване някое заклинание, затова се стрелна напред, хвърли се отгоре му и не го пусна дори като се търкулнаха надолу по полегат склон и цопнаха в Старешката река.

— Ау! — Хан блъсна лакътя си в речен камък и изпусна маготвореца, който се гърчеше и гънеше; беше учудващо хлъзгав и мек на неочаквани места.

Главата на Хан потъна и той се нагълта с вода. Закашля се, почти паникьосан скочи на крака и отметна мократа коса от очите си. Опасяваше се да не го омагьосат, преди да успее да се защити.

Зад него някой така се заливаше от смях, че едвам проговори:

— С-С-Самотен ловец! Още е студено за п-плуване.

Завъртя се. Копаеща птица, братовчедка на Жарава, седеше в близката плитчина с полепнали по лицето ѝ тежки черни къдрици и мокра блуза, чиято фина материя бе станала почти прозрачна. Момичето му се усмихна безсрамно и плъзна поглед по тялото му.

Хан устоя на изкушението отново да се потопи в ледената вода. Лицето му пламна. Несъмнено бе почервеняло като домат. Цяла минута не можа да гъкне.

— Птица? — прошепна накрая унижен, сигурен, че дълго няма да се отърве от подигравки.

— Дали да не те прекръстим Птицелов — подразни го тя.

— Н-не — изпелтечи той с вдигнати ръце, сякаш да възпре нечие проклятие.

— Или Гмуркач? А защо не Червено лице? — продължи тя.

Само това му трябваше. Клановите имена непрестанно се меняха, докато човек не пораснеше и околните не го възприемат за зрял. Наричаха например бебето Среднощен ревльо, детето — Катерица, а възрастния — Хвърля камъни. Равнинците много се объркваха от тази традиция.