Читать «Краля демон» онлайн - страница 16

Гледката ѝ напомняше картина от галерия — застиналият момент те кара да се чудиш какво ли се е случило преди него и какво ли ще последва.

— Ще остана с теб, мамо — обяви Раиса, тропна се на края на одеялото и погледна висшия магьосник в очите с инстинктивното убеждение, че двамата са врагове. Щеше ѝ се баща ѝ да не отсъства толкова време от дома.

Войниците на Бърн продължаваха да товарят все по-неспокойните коне, макар и видимо да не им беше лесно. Снажният капитан отиде до одеялото и се извиси като кула над кралското семейство и магьосника.

— Ваше Величество, смятам за най-разумно да се връщаме. Наблизо бушува пожар и се е насочил към нас.

— Пожар — повтори лорд Баяр. Грабна шепа влажни листа, смачка ги през ръкавицата си и пусна слепената буца на земята. — Как е възможно?

— Не знам, лорд Баяр — отвърна непреклонно Бърн. — Няма логика. Пожарът обаче е факт и се спуска по склоновете на Ханалеа. Виждал съм как такива стихии връхлитат хората, преди да успеят да се измъкнат.

— Но такова нещо е възможно само в разгара на лятото — отбеляза кралица Мариана. — Не и през ранна пролет.

— Именно — потвърди лорд Баяр и врътна очи. — Голям паникьор сте, Бърн.

Кралица Мариана докосна ръката на Баяр и тревожният ѝ поглед отскочи от него към Бърн.

— Всъщност надушвам пушек, Гаван. Май е най-добре да послушаме капитана.

Докато говореха, над моравата се спусна зловещ сумрак. Причудлив вятър задуха нагоре по склона, отнасяйки дима, сякаш някой скрит звяр си поемаше дъх. Раиса скочи на крака и излезе насред ливадата, загледана към Ханалеа. От отсрещното планинско било пред очите ѝ към небето се заиздига гъст, лилавеещ облак дим, озарен от оранжевозелен огън. Огнена вихрушка изригна от земята и се превърна в двайсетметрово пламтящо торнадо. Вече чуваше как боровете се прекършват под жаркия му напън, чуваше гърления рев на огнената хала.

Почувства се като в един от онези сънища, когато се мъчиш да изпищиш, но чак след няколко опита успяваш да издадеш звук.

— Капитан Бърн! — Гласът ѝ звучеше нищожен на фона на яростния тътен. Посочи с пръст. — Наистина е пожар. Вижте!

Точно в този момент десетина сърни изскочиха от гората, втурнаха се през ливадата и влетяха в каньона, без дори да забележат ловците по пътя си.

Веднага след това Раиса чу тропот на копита и трима конника изхвърчаха на моравата оттам, откъдето се бе появило и стадото. Ездачите бяха почти толкова потни и обезумели, колкото и конете им.

— Застига ни! По петите ни е! Горски пожар! Бягайте! — изкрещя най-предният ездач и на Раиса ѝ трябваше известно време да разпознае зад омазаното със сажди лице хладнокръвния, насмешлив Мика Баяр. Тримата конника бяха закъснелият Мика и братовчедите му Аркеда и Мифис Мандър.

Всички вече се бяха изправили, отдавна забравили за пикника.