Читать «Краля демон» онлайн - страница 19

Раиса коленичи до Мика и сложи длан на потното му чело. Той отвори очи и я погледна сякаш я вижда за пръв път. Тя се обърна въпросително към лорд Баяр.

— Какво им е? Ще се оправят ли?

Баяр ги изгледа със странно, коравосърдечно изражение.

— Ще се възстановят, макар че получиха урок, който, смея да твърдя, никога няма да забравят.

Раиса опита да си представи какво би било нейният баща да я хвърли в магически ритуал без никаква подготовка. И не успя.

Но все пак баща ѝ не беше магьосник.

Бърн се беше поотдалечил от каньона и стоеше под дъжда, побутвайки с крак все още димящите останки от пожара.

— Странно — отбеляза той. — Досега не бях виждал огън, който да гори в мокрото.

— Лорд Баяр — обади се кралица Мариана и хвана ръцете на магьосника, — това беше удивително. Току-що спасихте живота на всички ни. Задължена съм ви.

— Радвам се, че можах да помогна, Ваше Величество — отвърна Баяр с пресилена усмивка, която заплашваше да сцепи лицето му.

Раиса погледна към Бърн. Капитанът наблюдаваше кралицата и висшия ѝ магьосник, потривайки озадачено четинестите си бузи.

ТРЕТА ГЛАВА

ЗАСАДА

На връщане към лагера Морски борове Жарава вървеше с превити рамене и мрачна гримаса по вечно лъчезарното му лице, а поведението му отблъскваше всеки опит за разговор на Хан. Накрая той се отказа и поде самостоятелна борба с въпросите, които го измъчваха.

Познанията му около магьосничеството се простираха до злокобните предупреждения на майка му. Още в детска възраст ли се проявява, или настъпва по-нататък в живота? Изисква ли амулети от рода на онзи в торбата му, тежък като олово? Маготворците нуждаят ли се от специално обучение, или имат вродена дарба?

Но най-вече — справедливо ли е някои хора да разполагат с умението да подчиняват околните на волята си, да разпалват стихийни пожари или да превръщат котки в ястреби, както се говори?

Да нанасят необратима вреда на света?

Клановете също имаха магически сили, макар и от различен вид. Майката на Жарава, Върба, беше матриархката на лагера Морски борове и даровита лечителка. Притежаваше невероятни способности: караше суха пръчка да разцъфне, отрупваше с изобилна реколта нивите, изцеляваше всичко живо с допира или гласа си. Търсеха лековете ѝ чак в Ардън. Клановете бяха прочути с кожените и металните си изделия и традиционната изработка на талисмани и други магически предмети.

Баяр неслучайно изтъкна, че Жарава няма официален баща. Откъде го знаеше и защо го засягаше? Ако питаха Хан, Жарава нe се нуждаеше от баща. Предостатъчно кръвни връзки и традиции гарантираха мястото на приятеля му в клана — достатъчно лели и вуйчовци проявяваха слабост към него, а имаше и братовчеди, с които да ловува. Дори когато Върба отсъстваше от лагера, винаги се намираше кой да го подслони и нахрани.

В сравнение с Жарава Хан се чувстваше много повече сирак, защото си имаше само майка и сестра. Баща му бе загинал в Ардънската война. Тримата живееха заедно в една-единствена стая над конюшня в квартал Вехтошарника в Превалски брод. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-голямо съжаление изпитваше към себе си — момче без магически сили и без баща. Без бъдеще. Майка му редовно му повтаряше, че от него няма да излезе нищо.