Читать «Краля демон» онлайн - страница 241

Зад гърба му се простираше Превалски брод — градът, който го сдъвка и изплю все едно е прасковена костилка. Освен с него, се разделяше и с планинските лагери, където през момчешките си години прекарваше почти всяко лято. Оставяше зад гърба си и предателството на клана, толкова време укривал тайната на наследството му.

Пред него се ширеха непознатите равнини на Юга, Одънов брод и ключът към силата, спала в него тъй дълго.

Знаеше едно: беше му омръзнало да е безсилен, безпомощен да защитава себе си и близките си от магьосниците и велможите, господстващи над Дола. Възнамеряваше да направи нещо по въпроса. Това беше стремежът му и поне за момента съвпадаше с интересите на клановете.

За пръв път от много време имаше ясна цел, посока и фокус, в който да съсредоточи буйната си енергия.

— Хайде, Жарава. — За пръв път от дни го обземаше такъв оптимизъм. — Да видим дали тези кончета ще успеят да ни заведат до Друмнишкия лагер преди мръкнало.