Читать «Краля демон» онлайн - страница 15

Нечий глас прониза унеса ѝ.

— Добре ли сте, Ваше Височество?

Стресната, тя вдигна поглед към обезпокоените очи на Бърн, сиви като океана под зимно небе. Вече яздеше до нея, хванал юздата на Вихра и килнал глава, за да чуе отговора ѝ.

— Ами… хм… аз… — запъна се тя, за пръв път останала без думи. Хрумна ѝ да каже „Измъчва ме странното чувство, че ни грози опасност, капитан Бърн.“ или „Случайно да сте видял вълци по пътя?“

Но дори намръщеният капитан да приемеше думите ѝ насериозно, какво можеше да направи по въпроса?

— Добре съм, капитане — отвърна вместо това. — Просто мина доста време от закуската.

— Искате ли бисквита? — предложи той и бръкна в една от дисагите. — Имам няколко в…

— Няма нужда — побърза да откаже тя. — Така или иначе скоро ще обядваме, нали?

Излязоха от каньона и се озоваха на красива планинска ливада. Знаеха, че стадото е пасло тук преди седмица, но вече го нямаше. По това време на годината сърните се отправяха към по-високи земи, а ловната дружина нямаше как да ги последва в присъствието на магьосника лорд Баяр. И бездруго вече бяха на косъм да навлязат в територията на клановете.

Спряха да обядват на полето, точно до изхода на тесния каньон. Подредиха на красиви покривки изобилния си обяд — сирена, студени меса, плодове и бутилки вино и сайдер. Докато се хранеха, двама от войниците на Бърн тръгнаха напред да търсят липсващото стадо.

Раиса нямаше особен апетит. Седеше, обгърнала колене с ръце, все още неспособна да се отърси от обзелото я безпокойство, което сякаш я приковаваше към земята. Беше едва пладне, но денят като че ли се смрачаваше и слънчевите петна, които шареха земята, започваха да се размиват. Сиви сенки дебнеха из тъмните кътчета наоколо и се завръщаха всеки път, примигаше ли с очи да ги прогони.

Надникна през листата на дървесните корони над тях. Макар че на юг небето синееше лазурно, точно над тях се бе обагрило в млечносив цвят, а яркият диск на слънцето плуваше сред сгъстяващата се мъгла. Раиса подуши въздуха. Носът ѝ запари от миризмата на горящи листа.

— Гори ли нещо? — попита неясно кого, и то толкова тихо, че се съмняваше някой да я е чул, но Бърн стана от мястото си до края на гората и тръгна към центъра на ливадата, оглеждайки заобикалящите ги планински склонове. Вдигна свъсен поглед към небето, после надникна към конете. Те нервничеха, тъпчеха от крак на крак и опъваха юздите си.

В сърцето на Раиса се надигаше все по-отчетливото убеждение, че нещо не е наред. Въздухът заседна в гърлото ѝ и тя се изкашля.

— Товарете конете — заповяда капитан Бърн и хората му се заеха да събират пикника.

— О, нека постоим още малко, Едън. — Кралица Мариана вдигна чашата си с вино. — Тук е същинска приказка. Нямам нищо против дори да се върнем с празни ръце.

Лорд Баяр се изтегна до нея.

— Лично аз не мога да се изкачвам по-нависоко в планината, без да наруша правилата на Наеминг. Но вие, капитан Бърн, вървете да намерите хубава сърна на принцесите ни. Аз ще остана тук да пазя кралицата.

Раиса впери поглед в сцената пред себе си — чаровният магьосник бе кръстосал крака в глезените и отпуснал отрупаната си с пръстени и гривни ръка върху одеялото, постлано под дърветата; бузите на красивата ѝ русокоса майка, изящна дори в дрехите си за езда, пламтяха като на девойка.