Читать «Краля демон» онлайн - страница 14

— Кога се прибира Амон? — попита Раиса, колкото да изпробва трудно усвоените си разговорни умения върху свъсения капитан.

Бърн изучи лицето ѝ с поглед, преди да отговори.

— Очакваме го всеки момент, Ваше Височество. Заради сраженията в Ардън е тръгнал по заобиколния път от Одънов брод.

Раиса не беше виждала Амон, най-големият син на Бърн, повече от три години. Когато се завърна след тригодишния си престой в лагера Демонаи, Амон вече беше заминал за Уийн, военното училище в Одънов брод. Момчето искаше да тръгне по стъпките на баща си, а войнишкото обучение започваше от ранна възраст.

Раиса и Амон бяха близки приятели още от детинство, събрани от липсата на други деца в кралския двор, въпреки разликата в общественото им положение. Замъкът Превалски брод беше самотно място без него (не че ѝ оставаше много време да се чувства самотна). „Като стана кралица — мислеше си Раиса, — ще държа приятелите си на една ръка разстояние.“ Това беше поредната точка в дългия ѝ списък с добри намерения.

Сега Амон се прибираше в Превала, тръгнал да пропътува сам стотиците километри от Одънов брод. Раиса му завиждаше. Дори докато живееше сред клановете, вечно пътуваше със стражи. Питаше се какво ли е чувството да избираш сам пътя си, да спиш когато и където си поискаш и всеки твой ден да е изпълнен с чудни възможности и опасности.

Ловната дружина свърна на запад по пътека в единия край на долината. Макар да се намираха на поне стотина метра над Притулените води, грохотът на водопадите им стигаше до тях.

Навлязоха в тесен каньон и веднага усетиха хладината на каменните стени от двете им страни. Раиса потрепери; споходи я внезапен пристъп на тревога, осезаема тръпка в костите, сякаш невидими пръсти току-що задигнаха пищната мрежа на живота край нея.

Вихра изпръхтя и разклати буйно глава. За малко да изтръгне поводите от ръцете на Раиса. Мрачината от двете страни на пътеката се материализираше под формата на сиви сенки, чиито тела ту се скъсяваха, ту се удължаваха, докато препускаха към нея.

Сиви вълци, символът на рода ѝ. Раиса мярна източени вълчи глави с кехлибарени очи и дълги езици, люлеещи се над остри като бръсначи зъби, но в следващия момент вече ги нямаше.

Поверията гласяха, че вълците се явявали пред потомствени кралици в повратни моменти от живота им, били те застрашаващи или благоприятни. Раиса не ги бе виждала досега, в което нямаше нищо изненадващо, защото още нямаше корона на главата си.

Хвърли поглед през рамо към майка си и я видя да се смее на някое остроумие на лорд Баяр. Явно не забелязваше нищо необичайно.

Ако Раиса яздеше с приятелите си от Демонаи, те несъмнено щяха да съзрат в привидението ѝ важна поличба и да го зачовъркат като змия в прахоляка, за да разтълкуват вероятните му значения. Раиса бе потомка на рода Сив вълк и трябваше да е надарена със силата на пророчеството, а това умение се ползваше с висока почит.