Читать «Краля демон» онлайн - страница 13

Ала истината беше, че кралицата на Превала не се беше омъжила с лека ръка. Авърил ѝ беше донесъл подкрепата на клановете и беше послужил като противовес за влиянието на Магьосническия съвет. А това, естествено, не се нравеше на висшия магьосник.

— Лорд Баяр! — сряза го кралицата. — Знаете отлично, че принцеса Раиса прекара известно време с клановете по повеля на Наеминг.

Наеминг наричаха пакта между клановете и Магьосническия съвет, сложил край на Опустошението — магическо бедствие, едва не унищожило света.

— Но не намирате ли за излишно принцеса Раиса да прекарва толкова много време извън кралския двор? — попита с усмивка Баяр. — Горкичката. Помислете само колко танцови забави, карнавални шествия и увеселения е пропуснала.

„И уроци по бродерия и ораторско изкуство“, добави наум Раиса. Какъв срам!

Бърн огледа Раиса все едно е кон, който обмисля да купи, и заяви с характерната си безцеремонност:

— Не ми изглежда повредена. А и язди като демонайски воин.

Приятно беше да чуеш такава похвала от устата на Бърн. Раиса поизопна гръб.

Кралица Мариана докосна с пръсти ръката на капитана.

— Наистина ли смяташ, че е толкова опасно, Едън? — Винаги се стремеше да сложи точка на всеки възникнал спор възможно най-бързо, дори това да значеше смитане на боклука под килима.

Бърн сведе поглед към дланта ѝ върху ръката си, после го вдигна към лицето ѝ. Грубите му черти поомекнаха малко.

— Ваше Величество, знам колко обичате да ловувате. Но ако се наложи да преследвате стада в планинските райони, няма да е по силите на лорд Баяр да ви придружава. Граничните земи са пълни с бежанци. Когато семейството на човек гладува, той е готов на всичко, за да го нахрани. Цели армии от наемни войници минават оттук на отиване и на връщане от Ардънската война. Кралицата на Превала би била безценна плячка.

— Само това ли ви тревожи, капитан Бърн? — присви очи насреща му Баяр.

Бърн дори не мигна.

— Имам ли друго основание за тревога, милорд? Желаете да ми кажете нещо ли?

— Май е най-добре да потегляме — дръпна решително поводите на коня си кралица Мариана. — Мика и другите ще ни настигнат лесно.

Лорд Баяр кимна сковано. „Мика го чака сериозно мъмрене“, помисли си Раиса. Висшият магьосник имаше вид на човек, готов да отхапе нечия глава и да изплюе зъбите. Тя подкани Вихра и зае челна позиция. Бърн я настигна с едрия си дорест кон и подкара редом с нея, а другите ги последваха.

Маршрутът им минаваше през тучни планински морави, изпъстрени със слънчогледи и лютичета. Червенокрили косове се задържаха някак върху разлюлените от вятъра слънчогледови пити, останали от миналата година. Раиса попиваше всяка подробност като художник, обитавал дълго време черно-бял свят.

Бърн също се оглеждаше, но с различна с цел. Обхождаше с поглед гората и от двете им страни, изпънал гръб и хванал свободно поводите на юздата. Подчинените му се разпръснаха край тях с тройно по-голяма скорост, за да разузнаят пътя напред. Въпреки това постоянно хвърляха бдителни погледи през рамо.