Читать «Краля демон» онлайн - страница 12

И така, всички бяха облечени и нетърпеливи да половуват в такъв прекрасен, слънчев ден, ала вместо това го пропиляваха в чакане на Мика Баяр и братовчедите му, които закъсняваха.

Мика имаше славата на дързък ездач и агресивен, настървен ловец. С една година по-голям от Раиса, той бе запленил с мрачния си, опасен чар половината момичета в кралския двор.

Откакто Раиса се върна в замъка Превалски брод, я ухажваше с ласкателна решимост, на която тя трудно устояваше. Фактът, че всякаква близост им бе забранена, правеше приключението още по-съблазнително. Замъкът гъмжеше от очи и уши, но въпреки всичко намираха местенца, където да се срещат тайно. От целувките на Мика Раиса се опияняваше, а от прегръдките му ѝ се виеше свят.

Но не я привличаше само това. Надарен със свирепа, цинична духовитост, той иронизираше блестящо обществото, от което и двамата бяха част. Умееше да я разсмива, а напоследък малко неща успяваха да го постигнат.

Раиса си даваше сметка колко рисковани са подобни своеволия с Мика Баяр, но не разполагаше с друг начин да се бунтува срещу майка си и ограниченията на живота в кралския двор. И с това бунтарството приключваше. Все пак не беше от сорта на вятърничавата Миси Хакам, готова да се откаже от достойнството си срещу няколко реда безвкусна поезия и целувка по ухото.

А търпението не се числеше към добродетелите на Мика Баяр. Затова и се скараха предишната вечер.

Раиса имаше желание да ловува с него, но не възнамеряваше да го чака цяла вечност. Времето и възможностите ѝ се изплъзваха. През целия ѝ живот дотук.

Придружаваха ги капитан Едън Бърн и тройка войници, които разговаряха тихо помежду си. Бърн, потомствен капитан от Кралската гвардия, помоли настоятелно да съпроводи кралското семейство по време на лова, независимо от възраженията на лорд Баяр.

Бърн се провикна към тях:

— Да изпратя ли някой от хората ми да потърси момчетата, Ваше Величество? — предложи той.

— Ако зависеше от мен, бих изпратил всички ви, капитан Бърн — провлачи лорд Баяр. — Кралица Мариана и принцесите са в пълна безопасност. Не е нужно вие и подчинените ви да ни следвате като въздългата опашка на хвърчило. Клановете са средище на непредсказуеми диваци, признавам, но едва ли някой от тях би посегнал на кралското семейство в мое присъствие. — Докосна амулета около врата си, в случай че Бърн не бе схванал намека му. При разговор с него висшият магьосник винаги произнасяше думите бавно и ясно, сякаш го имаше за малоумник.

Бърн го погледна с невъзмутимо изражение по обруленото си от вятъра лице.

— Дори да сте прав, не клановете ме притесняват.

— Е, да — усмихна се сухо Баяр. — Все пак вие и принц-консортът нееднократно сте водили младата принцеса Раиса право в ръцете им. — По лицето му пробяга неодобрение.

Това беше още едно от нещата, които дразнеха Раиса: лорд Баяр никога не използваше името на баща ѝ. Наричаше го Авърил Демонаи, принц-консорта, сякаш заемаше работна позиция, достъпна за всеки. Много от долските аристократи ненавиждаха бащата на Раиса, защото беше търговец от клановете, съумял да си осигури брак, който повечето искаха за себе си.