Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 19

Както бе коленичил, забеляза нещо под черния кожен диван. Извика един от техниците и поиска найлоново пликче. Бръкна под дивана и извади — мобилен телефон. Зелената лампичка показваше, че е включен. Логан се изправи и го подаде на Нукители.

— Сгреших. Може да е отивал в кухнята, но не е вдигнал документите от земята, понеже е говорел по телефона.

— Откъде знаеш, че това е неговият телефон?

— Уместен въпрос. Просто съм песимист и не вярвам, че убиецът може да е изпуснал телефона си.

Логан пъхна телефона в пликчето и натисна няколко копчета през найлона, за да провери последните номера, с които е говорено. Имаше проведен разговор в 23:07. Той го записа, подаде телефона на един техник и пак се обърна към Нукители:

— Какво знаем за жертвата?

Тя поклати глава.

— Не знам нищо и нищо не ме интересува. Знаеш ме. Работата ни е достатъчно тежка и без да го приемам лично.

— Кой е подал сигнала?

— Съседката се обадила. Още не може да се успокои. Много е разстроена. — Нукители посочи към коридорчето за съседната стая. — Родригес е в кухнята.

Логан влезе в кухнята, където мъж с черти на латиноамериканец наблюдаваше как един техник се опитва да снеме отпечатъци от външната и вътрешната брава на задната врата. Хенри Родригес бе началник на полицейската лаборатория в Сиатъл. Точен до педантизъм, той държеше и на най-малката подробност. Това го правеше незаменим в професия, където е нужна точност до части от милиметъра и всяка прашинка е важна.

Щом Логан се приближи, Родригес се обърна и ужасено посочи краката му:

— Защо никога не носиш калцуни.

— Съжалявам, Хенри, не си ги нося постоянно в колата.

Родригес поклати глава.

— Нещо интересно? — попита детективът.

— Винаги има нещо интересно, Логан. Само трябва да го открием. Тук е пълно с пръстови отпечатъци. Дали убийците са оставили своите, не мога да кажа.

— Убийци? Повече от един ли са били?

— Предположението ми е за двама. В градината има следи от два чифта обувки с различен номер. По дълбочината на отпечатъците личи, че са изскочили от задния вход и са си плюли на петите. Следите са различни, едните са от маратонки, другите — от по-тежки обувки.

— Възможно ли е единият чифт да са на жертвата?

— Едва ли. Пресни са, а по неговите обувки… — Родригес посочи към убития — няма пръст. Освен това носи половинки. Ще им направим отливка и ще ги сравним с другите обувки в къщата.

— Какво друго знаем за жертвата?

— Това не ми е работа, Логан.

— Зарадвай ме с нещо, Хенри. Нук каза, че някаква съседка подала сигнала.

— Жертвата е преподавател по право в Сиатълския университет. Съседката го потърсила сутринта, защото се били уговорили да пият кафе. Тъй като не отворил, тя си тръгнала, като си помислила, че е забравил. Докато вървяла по улицата обаче, видяла колата му. Сторило й се странно, че не е отворил; решила, че може би е бил в банята. Затова се върнала и почукала по-силно. След като пак не отворил, тя се върнала вкъщи да вземе втория ключ.