Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 178

— Бабите нямат любовни срещи.

— Твоята има. И да нахраниш Фройд и Леонардо. Но този път само по една кутия. Да не надебелеят.

Момиченцето стисна ръката на баба си. Дана отново прегърна майка си и тръгна към колата. Когато застана пред Логан, не можа да скрие усмивката си.

— Още не съм се развела.

Логан й подаде розите.

— Знам.

— Грант няма да се даде лесно.

— Знам.

— Имам дете.

— Знам.

Тя се засмя.

— И страшно много багаж.

Логан се обърна и отвори вратата.

— Знам.

Когато се наведе да се качи, Дана чу майка си да вика. Обърна се и видя Моли, която с всички сили тичаше към нея. Баба й се опитваше да я догони. Дана погледна Логан.

— Вземи я — каза той.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. На кое малко момиченце няма да му хареса да си играе в къщичка сред гората?

Дана качи Моли при себе си. Когато тръгнаха, момиченцето удивено погледна небето.

— Мамо, летим. Като птици.

Дана Хил се засмя и я притисна до себе си.

— Нарушавате закона за движение по пътищата, детективе.

Логан я погледна.

— Да. И какво?

— Няма детска седалка. — Погледна назад, но наистина нямаше. — Не, няма.

Той сви рамене.

— И без това съм решил да си купя нова кола. Ще ми помогнеш ли да си избера, Моли?

Момиченцето се усмихна.

— Ще ми купиш ли сладолед?

Той погледна часовника си и отвърна:

— След като се нахраним. Нали не искаш да си развалиш обяда?

Дана се усмихна. Имаше ли нещо, което да не харесва в този мъж?

Докато пътуваха по магистралата, Моли извика радостно:

— Гледай какви лодки!

Дана се усмихна на Логан.

— Май се забавлява.

— Ами ти? Забавляваш ли се?

Тя кимна.

— За пръв път от доста време.

Наближиха планината Кугар и се заизкачваха. Моли постоянно гледаше небето между клоните и върховете на дърветата.

— Какво е това? — възкликна Логан, след като взе последния завой преди къщата.

Пред главния вход се издигаше метална скулптура, същата, която Дана бе видяла пред дома на Уилям Уелс. Логан спря, тримата слязоха и заобиколиха чудатото произведение.

— Какво, за бога, е това? — повтори той.

Докато Дана обикаляше скулптурата, металните обръчи сякаш оживяха, заизвиваха се, сляха се в едно цяло, както през онзи ден в планините на Мауи. Преди да отговори, Моли изчурулика:

— Това са делфини, мамо.

Дана ги видя. Два големи делфина с преплетени тела и едно малко делфинче под тях.

— Да, делфини — промълви. — Точно това са.

1

Bright — умен (англ.). — Б.пр.

2

Американски милионер, който в късните си години развил маниакален страх от контактуване с хора — Б.пр.

3

Основателят на ФБР — Б.пр.