Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 18

Логан се вгледа в статуетката. Нямаше плоски повърхности. Невъзможно бе да се вземат отпечатъци. Огледа стаята. Стените бяха украсени с африкански дървени маски и гоблени. Отзад една масичка с каменни статуетки на слонове, лъвове, зебри и жирафи, също опръскани с кръв, се беше преобърнала. Той извади кърпичка и взе с нея мраморна фигурка, подобна на онази, която държеше. Представляваше горд африкански воин. Той погледна статуетката в плика. Беше на жена. Двете бяха комплект.

— Снимай тази стена, Джери — нареди на фотографа, преди отново да се обърне към Нукители: — Звучи логично, но не съм на твоето мнение.

Тя сви рамене:

— Добре, кажи ти какво мислиш.

Логан се хвалеше, че за пет минути може да направи правилна оценка на едно местопрестъпление.

— Убиецът не е дошъл с намерение да убива. Жертвата го е изненадала и той се е уплашил. Затова е нанесъл толкова много удари.

Излезе в коридорчето и Нукители го последва. Той посочи купчината папки:

— Прибрал се е, оставил е папките на масата и куфарчето на земята. Това показва, че все още не е подозирал нищо, тоест убиецът не е хукнал да бяга през задния вход и изобщо не е бил в тази стая. Бил е в спалнята.

Посочи вратата на съседната стая и надникна вътре. Съдържанието на чекмеджетата на шкафовете беше разпиляно на пода. Книгите от библиотеката също се търкаляха по пода.

— Може би е чакал — предположи Нукители.

— Ако е имал намерение да убие жертвата, е щял да си донесе оръжие.

Тя се намръщи.

— Умник си ти.

Логан се върна при трупа.

— Убиецът го е ударил, както е стоял прав. Това обяснява защо маските на стената са опръскани с кръв на такава височина. Тази лампа светела ли е?

Посочи една настолна лампа.

— Доколкото знам, да.

Детективът се обърна към друг униформен полицай, който стоеше в дъното на стаята, сякаш не искаше да има нищо общо със сцената.

— Тази лампа светеше ли?

Полицаят кимна.

— Да. Това беше единствената светлина в къщата.

— Защо не е вдигнал листовете от пода? — попита Нукители, като посочи към коридора.

Логан се обърна и погледна коженото яке на парапета.

— Кой е приблизителният час на настъпване на смъртта?

— Ако се съди по температурата на трупа, между десет и половина и полунощ, най-късно един часа.

Детективът се замисли.

— Човекът се прибира късно, уморен след дълъг ден, но е и гладен, затова тръгва към кухнята. — Той отново се обърна към хола, в който кипеше обичайната дейност при такива разследвания. — И така, оставя папките на масата, няколко падат. Той оставя очилата си, излиза в коридора, за да си вземе нещо за ядене или бира и влиза в стаята.

— Защо е свалил очилата си?

— Снощи валя. Ако съдим по състоянието на документите, дъждът го е хванал навън. Може би е свалил очилата си, защото са били мокри. Трябвало е да ги избърше.

Логан се замисли, почуди се защо жертвата не е побързала да избърше очилата си.

— Било е тъмно. Запалил е лампата. После чува нещо, обръща се и… Прас! Нападателят го е ударил, докато се е обръщал. Ударът го е повалил върху тази масичка, фигурките са се разпилели и той е паднал. Това обяснява защо лампата не е паднала. — Логан имитира първоначалния удар и се отпусна на колене, като внимаваше да не засегне маркираните веществени доказателства. — Обърнал се е насам, към нападателя и… Прас! Отново са го ударили.