Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 21

— Госпожа Хил?

Тя вдигна очи. Пред нея стоеше елегантен мъж със син костюм, бяла риза и вратовръзка на ромбчета. Приличаше на адвокат.

— Аз съм детектив Майкъл Логан — представи се той.

Дана не си даде труд да стане.

— Приемете съболезнованията ми. Искате ли кафе или нещо друго?

Беше висок, широкоплещест, младолик. Лицето му беше осеяно с лунички, рижата му коса беше чуплива и мокра от дъжда.

— Имате ли вече някаква информация? — попита тя.

— Не много. Предполагаме, че брат ви се е прибрал около единайсет часа вечерта и е заварил крадци в къщата. Говорил е с някого по мобилния телефон, най-вероятно с вас.

Дана го изгледа изненадано:

— С мен ли?

— На мобилния му телефон е регистрирано обаждане на вашия номер малко след единайсет.

Тя сведе очи и се замисли. Спомни си, че беше разстроена заради изследванията и тирадата на Крокет. Беше се скарала с Грант и си легна уморена. Джеймс я бе събудил.

— Да, наистина.

— Спомнихте ли си?

Тя кимна.

— Искате да кажете, че е говорил по телефона, когато…

При мисълта, че последното, което брат й е направил в живота си, е било да й се обади да разбере как е и да й каже, че я обича, от очите й потекоха сълзи. Логан изчака тя да се успокои.

— Спомняте ли си за какво разговаряхте?

Дана си пое дълбоко дъх.

— Обади ми се през деня. Разбрахме се да се чуем пак, но забравих да му позвъня. Искаше да провери дали съм добре. Бях на изследвания…

Детективът я погледна със зачервените си очи.

— Каза, че имал някакъв проблем и искал да поговорим за него — побърза да добави Дана.

— Какъв проблем?

Тя поклати глава.

— Не каза. Обади ми се по-рано през деня да ме покани на обяд, но бях заета. Разбрахме се да се видим днес.

— Спомена ли нещо повече?

— Не. Беше само… Не желаеше да го обсъждаме по телефона.

— Имате ли представа за какво е искал да говорите?

— Не. Джеймс никога не е имал проблеми.

— Никога ли? — усъмни се Логан.

— Не.

— Значи, щом ви се е обадил и е искал да говорите лично, трябва да е било за нещо важно.

— Не знам. Вероятно.

— Възможно ли е проблемът да е станал причина за нещо такова?

— Какво искате да кажете?

— Съжалявам, че трябва да ви задам този въпрос, но замесвал ли се е брат ви в някаква незаконна дейност: наркотици, хазарт, нещо, заради което някой може да реши да го убие?

— Нали казахте, че било грабеж? Джеймс е заварил крадците.

— Да, но сега проверявам тази следа, интересно какъв е бил този проблем.

Тя поклати глава.

— Не. — Подвоуми се, преди да продължи. — Джеймс не се занимаваше с наркотици. Беше вегетарианец и до фанатизъм внимаваше какво поема. Брат ми беше добър човек, детективе; беше от онези хора, които искрено обичат ближния. Не знам някога да е играл хазарт освен на баскетболната лотария в колежа и е изпивал най-много по една бира или чаша вино. Всички го харесваха. Не познавам човек, който да не го обича. — Гневно добави: — Просто не виждам логика в това убийство. Никаква логика.

Логан кимна.

— Трудно е да разберем безсмисленото насилие, а още по-трудно е да го приемем. Изпратихме хора да разпитват съседите дали са видели нещо странно — непознати хора, подозрителни коли. Намерихме пръстови отпечатъци в къщата и следи от обувки в двора. Проверяваме дали наскоро в района е имало други грабежи. Ще направим всичко, за да разкрием това убийство.