Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 199

Срещнах се тайно със стария си приятел. Собек бе решил да не тръгва на север, а да остане на мястото си, както се изрази той, „да се грижи за града на скиптъра до евентуалното ни завръщане“. Изобщо не се бе променил — спокоен, циничен и все така погълнат от мисълта за изграждането на собствената си империя. Приличаше ми на Ехнатон, отдаден изцяло на идеята за осъществяването на своя блян. Не скри, че се е виждал с Майа. Обясних му по-важните неща. Собек само сви рамене и пусна кривата си усмивка, след което измърмори за наличието на поне още един приятел с висок пост в царския двор. Чедата на Кап нямахме избор — трябваше да напуснем Тива. Старият град, както вече се наричаше, остана под разпорежданията на Нахтмин и на помощниците ми.