Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 197

— И какво е толкова смешно? — начумери се Рамзес.

Смехът ми гръмна още по-силно. Не можех да кажа и дума. В близката колонада зад Хоремхеб и Рамзес се раздвижи нечия сянка. Бе Джарка, с опънат вече лък. Вдигнах ръка и поклатих глава. Той се дръпна в тъмното, когато Хоремхеб и Рамзес се обърнаха.

— Маху! — сграбчи ме за робата Хоремхеб и ме придърпа към себе си. — Маху!

— Съжалявам — успях най-после да проговоря и избърсах сълзите си. — Просто си седях там, потънал в мечти за идната слава и заслушан в прозренията на един бог. А ти, Хоремхеб, какво ми каза? Може и да изгубиш главата си за такива приказки — той отстъпи сепнат. — Не се бой — добавих тихо. — Няма да те издам. Дори само заради това, че никога в живота си не съм се смял толкова много.

Рамзес пристъпи решително:

— И ти го знаеш, Маху. Това си е чиста лудост: Ехнатон е фанатик, обладан от мания за божественост.

— И двамата може да се простите с главата си.

— Но казваме истината — протестира Хоремхеб и махна с ръка към двореца. — Хората подозират, но не знаят истината. Маху, представяш ли си какво ще стане, когато това се разгласи отвъд Третия праг или в цял Синай? Фараонът на Египет иска да избяга от миналото, изгубен в блянове за изграждането на нов град, на нова столица. Да унищожим ли старите богове? Да затворим ли храмовете им? Дали Некрополът няма да се превърне в истински Град на мъртви? Маху, не разбираш ли, че Ехнатон иска да започне всичко отначало? Можеш ли да си представиш колко би струвало това? Ако цялата съкровищница бъде хвърлена за създаване на нови градове в пустинята, ако всичко у нас бъде посветено на коленопреклонно почитание само на един бог, кой ще плаща на войската? А за колесници? А за коне? И кой ще изпраща злато, сребро и скъпоценни камъни на съюзниците ни?

— Почваш да звучиш като Хотеп…

— Просто говори разумно — възрази Рамзес, но в очите му припламна страх.

Горделивост спря сърцето ми за миг. За пръв път змията Рамзес не успя да скрие обзелия го страх. И двамата бяха дошли, да потърсят помощ и да поискат съвет от мен.

— Добре. Маху, ти наистина ли вярваш на всичко, което дрънкат там, вътре? Няма нищо лошо в игрите на жреци и поклонници в храма, но какво ще се случи след година? А след десет?

— Всички сме в една река — отговорих. — Трябва само да се оставим на течението. То ще ни носи.

— Към нашата смърт ли?

— Всички ще умрем, Рамзес.

— Но не и преди отреденото време — отсече Хоремхеб.

— Може би в момента реката тече твърде бързо…

— Слушай. Благодарен съм ти за всичко, което направи за мен и за Рамзес. Но защо трябваше да постъпваш така с Хотеп?

— Защото се опита да ни унищожи в Червените земи.

— Какво толкова — захили се Рамзес. — Нали пък след това спечелихме слава и пари?