Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 200

Времето летеше. Животът ми преминаваше в пътувания по реката до и от Тива. Преместихме цялата архивна служба от Дома на тайните на онзи пясъчен полумесец, разцъфнал като град от шатри, но не допуснахме хаос. Ехнатон и Ай бяха планирали всичко много добре: източваха храмовите богатства толкова решително, че снабдяването с храни и други необходими стоки бе равномерно и достатъчно за непрестанно нарастващия приток на граждани и работна ръка. Хиляди скулптори, архитекти и занаятчии бяха наемани на работа под ръководството на Главния архитект Бек и на двамата му помощници Тетмос и Инту. Товарни баржи с пясъчник поемаха на север отвъд Първия праг. Пълни догоре с ливански кедър кораби прекосяваха Голямата зелена вода до делтата, където товарът им се прехвърляше незабавно на чакащите баржи. Близките кариери за мрамор бяха разширени и доразвити, наети бяха хиляди работници от Тива за нацепване на ценния материал и за превоза му с шейни до Святото място. Следваха го големи количества алабастър, мед и малахит от Синай и Куш, както и нужното злато, сребро и лазурит от всички египетски мини.

Още отначало бе подготвено и разчетено във времето всичко необходимо. Ай бе планирал гигантското дело години наред и сега доказа гениалността си на най-висш администратор. Градът бе създаден най-напред в сърцата и умовете на Ехнатон, Ай и Нефертити, а после — пренесен в детайли върху безброй папирусови свитъци, пазени на тайно място. Ехнатон осъществяваше мечтата си за цял град на Атон, отмъщавайки грозно на тиванските големци — аристократи, управленци и жреци, които дълги години го бяха пренебрегвали и открито му се бяха подигравали.

В самото начало противниците на Ехнатон опитаха да се възползват от положението, но влиянието на Собек се засили още повече, когато перспективата за работа в растящия нов град опразни бедняшките квартали в окрайнините на Тива и на Некропола. Десетки хиляди люде събираха във вързопи нищожната си покъщнина и поемаха на Север, за да започнат нов живот, настанявайки се на западния бряг на Нил. В плановете бе отбелязано специалното място за царското семейство, за другите видни личности и за писарите. Защитата на строежите бе подсигурена от ескадроните от бойни колесници на Египет. Транспортните операции протичаха гладко, тъй като бе сезонът на пълноводието на Нил, а пустинните райони по двата бряга на реката, оставени съзнателно на дългогодишно спокойствие, гъмжаха от дивеч за ловуване. Същевременно бе наредено на големите складове и хранилища за зърно в съседните градове да отворят широко вратите си и към този огромен склад, който продължаваше да расте по средата на пътя между Мемфис и Тива, потече безкраен поток от храни. Нищо чудно, че Ай не само бе проявявал интерес, но и бе истински загрижен за хода и резултатите от прибирането на реколтата през последните няколко години. Сега той жънеше плодовете на упоритата си работа.

Длъжен съм да призная, че в греховния ми живот съм бил свидетел на немалко обрати и изненади, ала да видя как пред очите ми насред пустинята изниква цял град с дворци, храмове, къщи, градини, паркове, езера и басейни, бе наистина изумително преживяване. Всичко стана толкова бързо, че почти ми приличаше на изгряването на слънцето и издигането му по небосклона, за да залее земята с цветове и вълнуващ живот. Какъв град! Всички богатства и възможности на една обширна империя бяха впрегнати в изграждането му. Внушителният, така наречен Прозорец на появата бе нещо като лъскава сергия и място, където Ехнатон и Нефертити се срещаха със заслужилите тяхното благоволение. Следваше Северният дворец със своите вътрешни и външни дворове, блестящи басейни, колонади, открити олтари, пълни с цветя градини и ред след ред избуяли лозници. Красивата Зелена зала бе опасана с ред високи прозорци с изглед към великолепната градина. Другите й три стени бяха тъмносини, възпроизвеждайки красотата на Нил. Зелените полета в горната и долната страна изобразяваха плодородните брегове на голямата река, гъмжащи от всякакви екзотични птици, обитаващи поречието. Подът и таванът бяха чисто бели, а оформлението им създаваше илюзията, че помещението е продължение на градината, а градината — продължение на залата.