Читать «Възходът на Атон» онлайн
Пол Дохърти
Пол Дохърти
Възходът на Атон
Главни действащи лица
Фараони
Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу) — войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.
Царският двор на Аменофис III
Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния — фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.
Тийи — Велика царица и Царска съпруга на Аменофис III: родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа от град Ахмин.
Престолонаследник Тутмос — очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.
Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре — наричан също Забуления, Великия еретик, Уродливия, Плашилото. Познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.
Ситамон — дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.
Чедата на Кап (Царските ясли)
Хоремхеб (Харемхаб) — генерал.
Рамзес — първи приятел на Хоремхеб.
Хюйи — първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).
Майа — Царски ковчежник по време на събитията.
Мерире — Главен жрец през периода.
Пентжу — Царски лекар.
Царски двор (на Ехнатон)
Ехнатон/Аменофис IV — фараон.
Нефертити/Нефернефруатен — Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.
Мекетаатон, Меритаатон, Анхеспаатон, Тутанкатон (по-късно Тутанкамон) — деца на Ехнатон.
Хийа — митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.
Групата от Ахмин
Ай — първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.
Мутноджмет — по-малка дъщеря на Ай.
Нахтмин/Минахт — полубрат на Ай.
Други служебни лица
Хотеп (Амон Хотеп) — първи министър, близък приятел и главен архитект на Аменофис III.
Рахимере — кмет на Тива.
Бек и Ути — Царски художници/скулптори.
Туту — шамбелан.
Предисловие
Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите.
Бях особено щастлив да получа достъп до този старинен документ, за който според свидетелствата на една по-близка до нас епоха се твърди, че е „искрената и пълна изповед“ на Маху — човек, живял в самото око на бурята. Шеф на полицията при Ехнатон и при приемниците му, Маху изпъква като особено зловеща фигура. Работата му е да отговаря за сигурността, ала зад тази длъжност в действителност се крият множество грехове. Изповедта му от този документ е в пълно съответствие с данните от други археологични източници, намерени в Тел ел Амарна и в собствената му гробница, останала незаета завинаги. Като проницателен наблюдател на епохата си Маху е човек, чиято ръка винаги е била много близо до меча (вж. историческата бележка в края на книгата).