Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 201

Другите зали и стаи в двореца бяха украсени с различни мотиви. В Речната зала гнездяха сини рибарчета в лотосови и папирусови гъсталаци. В Залата на лозята бяха изрисувани лози с пурпурни гроздове от фаянс, чиито зърна изглеждаха така сочни и сладки, че човек неволно се изкушаваше и протягаше ръка да ги откъсне. В средата на този, както и на останалите дворци, се намираше тронната зала, чиито величествени колони грееха пищно с всички цветове. А в противоположния край бяха издигнати троновете на Ехнатон и Нефертити, инкрустирани със злато и драгоценни камъни, а над тях се спускаше красиво скулптиран каменен балдахин.

Храмовете на Атон и Вечният палат се набиваха в очи с белотата на варовиковия камък, стъпил върху фундамент от розов гранит. До тях се стигаше през редици от високи пилони; налагаше се да се прекосяват широки вътрешни дворове и да се изкачват дълги редици от стъпала, за да се стигне до отворените към небето олтари, разположени така, че да улавят слънчевите лъчи. Около светилищата се намираха складовете, препълнени от внушителните налози и вземанията, които се стичаха към храмовете от всички кейове по дължината на Нил. Тези сгради разполагаха със свой извор, кладенец и градини. Към дворците имаше сенчести павилиони, градински параклиси с хладни стаи и алеи с декорирани колонади.

Частните домове на знатните граждани, разположени на север и на юг от града, бяха от кирпич, с плоски покриви, а колоните, портиците, стъпалата и колонадите им придаваха представителност; всички бяха боядисани с ярки цветове. Вътрешните стени бяха облени със светлина, за да се виждат по-добре сцените с ловна, земеделска или речна тематика. Беше почти задължително в централната зала да бъдат изобразени Ехнатон, царицата и децата им, благославяни от лъчите на Атон. Призивът на Ехнатон към строители, архитекти и занаятчии беше: „Да се живее в истина.“ С това искаше да каже, че изкуството трябва да отразява живота възможно най-пълно и че същината на целия живот е славата на Атон. Знатните люде изгаряха от желание да потвърдят съгласието си с тази максима. Жилищата им се превърнаха в малки дворци с тежки драпирани завеси, които покриваха прозорците, изисканата мебелировка, леглата от абанос и слонова кост и кошниците с цветя, а всяка от тях носеше знака на Слънчевия диск — символа на истинския и единствен син на Атон, наричан Ехнатон.