Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 198

— Ехнатон се погрижи за достойно погребение на Хотеп само защото нямаше избор. Хотеп беше герой в очите на народа. А вие защо сте тръгнали да се застъпвате за него посмъртно? Кажи, Хоремхеб, какво те тревожи? Ехнатон не заплашва с нищо войската. Нито пък се готви да отнеме мощта на Египет.

— Тревожат ме нещата, които предстоят. Ти слуша ли внимателно? Приех да наричат Ехнатон Син на Атон, да го оприличават с Ястреба на Хор или с Ибиса на Тот. Нека се нарича, както му харесва — Хоремхеб вдигна предупреждаващо пръст: — Ала явно занапред Египет ще има само един бог и той ще бъде Ехнатон.

— Е, и? — свих рамене. — Баща му също е имал претенции да го смятат за Божи наместник…

— Да, но е само въпрос на време — обади се Рамзес — да поиска да бъде Атон, Единствения бог.

— Само титли! Гръмки думи, в които никой не вярва.

— Някой вече вярва — възрази Рамзес и тъмните му очи проблеснаха. — И това е самият Ехнатон. Затова казваме, че е луд, обезумял и глупав.

— Не вярвам да се стигне дотам. Ехнатон просто се е изгубил във виденията и бляновете си за слава.

— Не е само той — изсмя се Рамзес. — И Червенокоската се смята за въплътен бог и точно в това се крие опасността. Ако наистина го вярват, в края на краищата ще поискат същото от всички поданици. Маху, какво ще стане с онези, които не са съгласни и протестират? Кой ще обърне внимание на факта, че армията ни трябва да бъде подсилена и довъоръжена? Или че имаме нужда от нови кораби, а личният състав на гарнизона ни в Ханаан трябва да бъде попълнен? Ще ни заповядат ли да мълчим? Или че Великия бог, който урежда всичко, ще направи нещо си и този път? А какво ще стане, когато Ехнатон заяви на царете на митанийци и на хети и на принцовете на Ханаан и на Куш, че престава да бъде техен съюзник? И че вече е станал бог, комуто те са длъжни да се подчиняват? — Рамзес потупа Хоремхеб по рамото. — Хайде, Маху, оставяме те да помислиш върху това.

После двамата се обърнаха и се отдалечиха.

Трусът на революционната промяна не закъсня, а волята на Ехнатон стана върховна. Тива коленичи в прахта в знак на подчинение, но той стъпи върху главата на големия град и принуди жителите му да дишат кълбата на тази прах при последното му заминаване. Бе решил да изостави Тива, да напусне града завинаги. Великолепния, постоянно пиян и дрогиран, гаснеше от ден на ден.

За кратко време аз легнах болен от треска, повалила ме, както твърдеше Пентжу, от превъзбуда и изтощение. Надявах се да ме споходи Нефертити и да се погрижи за лечението ми. Дори изпратих Джарка със съобщение за състоянието ми, което да послужи за извинение на отсъствията ми от съвещанията на Царския кръг, но така и не получих отговор от нея. Изпращан редовно от Хийа, Пентжу се грижеше добре за мен. Хийа ме посещаваше често и с обичайното си бъбрене ме уведомяваше за текущите събития в двора. Хитрушата завърза солидно приятелство с Пентжу; след посещението й при мен често ги виждах да се разхождат из градините доближили глава и да приклякат, заглеждайки се в някоя билка. Нефертити не ме навести, защото тя и Ехнатон не се интересуваха от нищо друго освен от преместването в новия град на Атон. Скоро и аз бях понесен от вихъра на приготовленията за това събитие. Началото бе поставено с издигането на стели и поставянето на крайъгълни гранични камъни в окрайнините на оня огромен пясъчен полумесец под стръмните скални грамади на изток. Наблюдавах как Ехнатон, истинско олицетворение на славата в колесница, обикаляше около огромната площ с камшик в ръка, освещавайки го като свято място, посочено му от Атон. Новината се понесе из Тива като мълния, макар че всичко бе подготвено предварително. Разбира се, Ай се бе погрижил за това. Кладенците бяха вече изкопани, изворите бяха открити и картотекирани, каналите — изровени, а плодородните окрайнини по източния бряг на Нил бяха бързо и действено култивирани. Бе събрана голяма част от цялата флотилия на империята. Военните транспортни баржи, пристигнали от цял Египет, застанаха на котва в стратегически позиции по течението на Нил. Хиляди коли и безчислени кервани от мулета и магарета бяха изведени от царските обори в много градове и села. Към мястото на Атон потегли истинска армада, пренасяща не само придворни и орди от чиновници и администратори, но и колосални количества храсти, растения и семена. Нерядко целият Нил бе почти скрит от гигантската флотилия. По бреговете пътуваха кервани с храна, а по границата с пустинята се придвижваха ескадроните, пехотните полкове и частите на стрелците. Как ми се щеше да полетя като орел, за да видя отвисоко египетската военна сила, тръгнала на север към мястото на Атон. Цяла армия бе оградила с пръстен сухопътните подстъпи, а военните баржи и кораби патрулираха по реката. Тива изпадна в шок, но за първенците на града не бе предвидено нищо, което да облекчи положението им. Силата и властта следваха фараона. А след като фараонът напускаше Тива, се очертаваше следната дилема: оставаш и губиш цялото си влияние и всички надежди за служебно израстване или напускаш семейния дом и се включваш в масовото преселение на Север. Работещите в Некропола се надигнаха срещу заминаването, тъй като бързо си дадоха сметка за рушителното влияние на новата религия върху труда им. Силите на Нахтмин, подпомогнати от моята полиция и от бандите на Собек, смазаха размириците.