Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 43

— Ей — каза баща му. — Нали помниш как говорихме, че трябва да бъдеш храбър? Сега е моментът да бъдеш храбър, сине — после кимна и посочи с очи вратата на хола. — Разбирам колко си разстроен — после се усмихна тъжно, но секунда по-късно усмивката му изчезна. — Баба ти също разбира.

— Не исках да го направя — рече Конър, а сърцето му заби силно. — Не знам какво стана.

— Всичко е наред — отвърна баща му.

Конър се смръщи.

— Наред?

— Не се тревожи за това — продължи баща му и се зае отново със закуската. — Стават и по-лоши работи.

— Това пък какво значи?

— Значи, че ще се престорим, че снощи в хола не се е случило нищо — твърдо отговори баща му, — защото в момента имаме други, по-сериозни грижи.

— Мама ли ни е другата грижа?

Баща му въздъхна.

— Дояж си закуската.

— Дори няма да ме накажете, така ли?

— Какъв смисъл има да те наказваме, Кон? — отговори баща му и поклати глава. — Какъв смисъл би имало това, за Бога?

Конър не беше чул и дума в час цяла сутрин, но учителите не му бяха направили нито една забележка за това, че не внимава, а когато задаваха въпроси на класа, умишлено не го вдигаха да отговаря. Госпожа Марл дори не му поиска домашното по животопис, макар че днес беше последният срок за предаването му. Конър не беше написал и едно изречение по него.

Но това, изглежда, също нямаше никакво значение.

Съучениците му се държаха на разстояние от него, сякаш целият миришеше като клошарите по улиците. Конър се опита да си спомни дали е разменил и една дума с някого откак беше пристигнал тази сутрин. Не успя да си спомни нищо. Което пък означаваше, че последният човек, с когото беше разговарял днес, беше баща му.

Как се беше докарал до това положение?

Но, ето, Хари вече беше тук. Това накара Конър за миг да се почувства нормално.

— Конър О’Мали — изрече Хари и спря на крачка от Конър. Съли и Антън изостанаха малко назад, като не спираха да се хилят.

Конър се дръпна от стената и отпусна ръце до бедрата си, готов да поеме всеки удар, независимо от коя страна.

Само че ударът отново не дойде.

Хари просто стоеше неподвижен. Съли и Антън също не предприемаха нищо, усмивките им бавно гаснеха.

— Какво чакаш? — попита Конър.

— Да — подвикна и Съли на Хари. — Какво чакаш?

— Удари го — обади се и Антън.

Хари не мръдна, очите му бяха приковали Конър на място. Конър също го гледаше напрегнато в отговор и го гледа до тогава, докато му се стори, че на света не съществува нищо друго, освен те двамата с Хари. Дланите му се изпотиха. Сърцето му тупкаше бясно.

Просто го направи, помисли Конър и в следващия миг осъзна, че не го е помислил, а го е изрекъл на глас:

— Просто го направи!

— Какво да направя? — спокойно попита Хари. — Какво, за Бога, би могъл да искаш от мен, Конър О’Мали?

— Иска да го смачкаш от бой — рече Съли.

— Иска да му смениш физиономията — добави Антън.

— Вярно ли е това? — попита Хари, а в гласа му се долавяше искрено любопитство. — Наистина ли това искаш, О’Мали?

Конър не отвърна нищо, просто остана прав, стиснал здраво юмруци.