Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 18

Маа Рамотсве изчака да получи знак, че Мотолели е разбрала, и чак тогава се изправи.

— А сега ще сготвим тази чудесна тиква, така че като дойде господин Дж. Л. Б. Матекони, вечерята да е готова и масата да е сложена. Искаш ли?

— ​Много искам, маа — усмихна се Мотолели.

— Добре — каза маа Рамотсве.

В пет часа господин Дж. Л. Б. Матекони излезе от сервиза и пое право към „Зебра драйв“. Той обичаше късните следобеди, когато слънцето спираше да прежуря и беше толкова приятно да се разхожда човек в последния час преди мръкване. Тази вечер той беше решил да посвети малко време на зеленчуковата градина на маа Рамотсве, да я почисти и след това да поседне с годеницата си да изпие чаша ройбос на верандата. Там щяха да си разкажат какво е станало през деня, преди да седнат да вечерят. Винаги имаше какво да се обсъди — било нещо, което маа Рамотсве е научила на пазара, било новините от „Ботсуана дейли нюз“ с изключение на футбола, от който маа Рамотсве не се интересуваше изобщо. Те двамата винаги мислеха еднакво. Господин Дж. Л. Б. Матекони се доверяваше на мнението на маа Рамотсве по въпроси, засягащи човешката природа и вътрешната политика, а тя пък приемаше безрезервно възгледите му за търговията и земеделието. Дали цената на животните беше твърде ниска, или достатъчно разумна, за да продават на консервните комбинати и кланиците? Господин Дж. Л. Б. Матекони можеше да даде точен отговор на такива въпроси и по впечатление на маа Рамотсве никога не грешеше. А тя какво би казала за новия политик, онзи, който току-що бяха избрали за заместник-министър, може ли да му се има доверие, щеше ли, да се грижи само за себе си или пък за разни местни интереси? Само за себе си, беше категорична маа Рамотсве, погледни го, виж как говори със скръстени ръце. Това е сигурен знак, много сигурен.

Господин Дж Л. Б. Матекони паркира в двора. Той обичаше да паркира тук, като оставя достатъчно място на маа Рамотсве да маневрира, ако се наложеше да излезе с белия си микробус. После смени работните си обувки, вечно омазани с машинно масло, с кожени обуща, прашни и износени, с които обичаше да ходи из двора. Тръгна към лехата със зелен фасул, посаден лично от него под един мрежест навес. В страна като Ботсуана, суха и безводна, навесът над растенията беше от решаващо значение, защото предпазваше нежните зелени листа от прегарящото слънце и не позволяваше горещината да изсмуче и последната капка живителна влага, останала в почвата след напояването. Земята винаги беше страшно суха. Колкото и вода да излееше човек тук, тя се изгубваше, погълната жадно, почти без следа. Но независимо от това хората продължаваха да упорстват и да се мъчат да създават малки островчета зеленина насред кафеникавата пустош.

Дворът на „Зебра драйв“ беше значително по-широк от съседните парцели и маа Рамотсве открай време възнамеряваше да го разчисти, но досега все не успяваше да се справи напълно с храсталаците — диворасляци, криви хилави дървета, висок буренак и трева, изсушена от слънцето. Зад тях имаше тясна ивица ничия земя, също обрасла, през която минаваше черен път. Хората предпочитаха този пряк път за града. Сутрин минаваха оттук на велосипеди и се чуваше как си тананикат или свирят с уста. Освен това, особено в събота вечер, тук се зачеваха и много бебета и маа Рамотсве често си казваше, че много от децата, които идват да си играят тук, са водени и от странния инстинкт да се завръщат там, където са били създадени.