Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 16

В онази сутрин, седнала на кухненската маса с баща си и леля му от Палапае, Прешъс Рамотсве гледаше меките лъчи на изгрева, които струяха през вратата. Тя се питаше дали ще се заоблачи — това бе възможно — и дали ще има светкавици — това също бе възможно; тогава утре сутринта тя може би нямаше да седи на тази маса. Разбира се, само едно нещо й оставаше — да признае всичко на баща си и леля му.

Така и направи. След като я изслуша с изумление, баща й, Обед Рамотсве, погледна леля й, а тя се разсмя и каза: „Но тази мекица беше за тебе, ти нищо не си откраднала!“ Като чу това, Прешъс изпита такова огромно облекчение, че се обля в сълзи и разказа на двамата възрастни за съдбата, която очакваше Илайджа. Обед Рамотсве и леля му се спогледаха.

— Не е хубаво да се постъпва така с едно дете — каза баща й. — Бедното момче няма да го удари никаква мълния. Може би някой ден ще се научи да не краде. Работа на баща му е да го възпитава, но той само пие. — Обед Рамотсве замълча. Не беше редно да критикува пред едно дете учителите му, но думите се изплъзнаха от устата му, преди да успее да се спре: — Господ по-скоро ще порази директора ви, отколкото онова момче.

Маа Рамотсве с години не се беше сещала за тази история и сега, като видя Мотолели, веднага се запита каква ли тайна буря е причина за тъжното й настроение. Хората казват, че ученическите години са щастливо време, но често това не е вярно. Нерядко се чувстваш като затворник — по-големите ученици те тормозят, учителите те плашат, не смееш да споделиш с никого, защото не вярваш някой да те разбере. Може би много неща се бяха променили от онова време, и то към по-добро. На учителите им беше забранено да бият децата както едно време, макар маа Рамотсве да беше на мнение, че някои хлапаци биха извлекли само полза от един хубав пердах. Например чираците в сервиза. Щеше да е много полезно, ако господин Дж. Л. Б. Матекони можеше да прибягва от време навреме до малко физическа саморазправа — без крайности, разбира се — само някой и друг шут между задните джобове на панталоните, докато сменят гума или нещо друго. При тази мисъл тя се усмихна. За подобно нещо би предложила дори собствените си услуги и това щеше да й донесе особено удовлетворение — най-вече ако и паднеше да срита онзи, който не спираше да говори за момичета, защото той имаше възголемичък задник, особено подходящ за ритане. Колко прекрасно щеше да бъде да се промъкне зад него, когато най-малко очаква, да го ритне с все сила и да му каже: „Това да ти е за урок!“ Това стигаше, за да отмъсти от името на целия женски пол.