Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 19

Господин Дж. Л. Б. Матекони наля вода от външната чешма в тенекиената лейка. Маа Рамотсве дочу водата да барабани отвън и погледна през прозореца. Тя махна за поздрав на годеника си, който също й махна и й каза няколко думи, преди да понесе лейката към зеленчуковата леха. Маа Рамотсве се усмихна на себе си и си каза: „Сега съм с един добър мъж, който отива да отглежда боб в градината за мен“. Това беше мисъл успокоителна, радостна и топлеща и тя проследи с поглед отдалечаващата се фигура, докато изчезна зад акациите, които закриваха задната част на двора.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се наведе под плетения навес и взе да излива водата много внимателно, почти капка по капка, върху всяко бобено стъбло поотделно. В Ботсуана всяка капчица бе скъпоценна и човек трябваше да е пълен глупак, за да използва маркуч и да разлива със струя вода на всички страни. А най-ефективно беше, стига човек да имаше такава възможност, да прокара капкова напоителна система, при която водата идва от един централен резервоар и по тънка памучна нишка стига до корените на растението. Това беше най-добрият начин за напояване: малки количества вода, доставяни право на корените, капчица по капчица. „Може би някой ден ще го направя — помисли си Господин Дж. Л. Б. Матекони. — Може би ще го направя, когато съм вече твърде стар да поправям коли и продам «Тлоквенг роуд спийди моторс». Тогава ще стана фермер както всичките ми предци. Ще се върна в нашите земи, в покрайнините на Калахари, ще седна под едно дърво и ще гледам как растат моите пъпеши.“

Той се наведе да погледне едно от бобените стъбла, което се беше оплело във въженцето, около което растеше. Докато оправяше внимателно стъбълцето, чу зад себе си някакъв шум. Тъп звук, сякаш камък се удари в нещо, а после сухо шумолене, което го накара веднага да се обърне. Като нищо можеше да е змия. Човек трябваше винаги да внимава за змии, които се спотайват навсякъде и неочаквано се хвърлят да нападат. Кобрата можеше да е много опасна — той имаше опит от няколко срещи с кобри. Ами ако беше дори мамба, разгневена, дето някой я безпокои? Мамбите са агресивни змии и не обичат хора да минават през територията им. След ухапване от мамба вероятността да оживееш е много малка, защото отровата им прониква в кръвта с мълниеносна бързина, парализира белите дробове и спира сърцето.