Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 17

Такива мисли обаче не бяха сериозни и изобщо нямаше да помогнат в случая. Сега трябваше да открие какво тревожи Мотолели и защо е толкова разстроена.

Маа Рамотсве прибра и последните продукти по местата им и сложи чайника, за да направи ройбос. После седна.

— Нещастна си — каза тя простичко. — Нещо е станало в училище, нали?

Мотолели поклати глава.

— Не, не съм нещастна — каза тя.

— ​Не е вярно. Обикновено си щастлива и усмихната. Ти се славиш с доброто си настроение. А сега почти плачеш. Не е нужно да съм детектив, за да разбера.

Момичето сведе поглед.

— Аз нямам майка — тихо каза, та. — Аз съм момиче без майка.

Маа Рамотсве усети как нещо я стисна за гърлото. Обхвана я силно, почти непоносимо състрадание. Значи това било. Липсваше й майка й. Разбира се, че й липсваше. Липсваше й точно така, както на самата нея, Прешъс Рамотсве, й беше липсвала нейната майка, която тя дори не помнеше, така, както всеки ден, всеки миг й липсваше баща й Обед Рамотсве, нейният добър и мил баща, с когото тя толкова се гордееше. Маа Рамотсве стана и прекоси кухнята. После се наведе и прегърна момичето.

— Ти имаш майка, Мотолели — прошепна тя. — Твоята майка е горе, на небето, тя те вижда, гледа към теб всеки ден. И знаеш ли какво си мисли? „Толкова се гордея с прекрасното ми момиче. Толкова се гордея как се справя с всичко, как се труди и как се грижи за братчето си.“ Това си мисли.

Тя усети как раменете на детето се затресоха и топлите му сълзи покапаха по лицето й.

— ​Не плачи — каза тя. — Не бива да бъдеш тъжна. Тя не иска ти да си тъжна, нали?

— Изобщо не я е грижа. Не я грижа какво става с мен.

Маа Рамотсве притаи дъх.

— Не бива да говориш така. Това не е вярно. Не е вярно, разбира се, че я е грижа.

— А онова момиче в училището ми каза друго нещо — отрони Мотолели. — Каза ми, че съм момиче без майка, защото майка ми не ме е харесвала и ме е изоставила. Това каза.

— И кое е това момиче? — гневно попита маа Рамотсве. — Коя е тя и кой й е позволил да говори подобни лъжи?

— В училище всички я познават. Тя е богато момиче. Има много приятели и всички вярват на това, което казва.

— А как се казва? — настоя маа Рамотсве. — Как се казва това известно момиче?

Мотолели каза името й и маа Рамотсве веднага разбра. Тя замълча, изтри сълзите на Мотолели и после каза:

— Ще говорим по-късно за това. Засега искам да знаеш, че всичко, което ти е казало това момиче, е пълна лъжа. Всичко. Няма значение коя е. Никакво значение няма. Ти си загубила майка си, защото тя се е разболяла. Тя е била добра жена. Знам. Питала съм маа Потокване и тя ми каза, че майка ти е била силна жена и че е била добра към другите. Запомни това и не се срамувай никога. Трябва да се гордееш, разбра ли?

Момичето вдигна очи и кимна.

— И има още нещо. Още нещо, което трябва да запомниш за цял живот. Сър Серетсе Кхама е казал, че всеки човек в Ботсуана, всеки човек е еднакво ценен. Ние сме равни. Ти също си равна с останалите. Може да си сираче, но с нищо не отстъпваш на никого. Няма човек, който може да те погледне и да ти каже: „Аз съм нещо повече от теб.“ Разбра ли ме?